Ериъл, разбира се, беше права.
На следващия ден Джейсън, Сали и Бъг седяха на трибуната и гледаха Състезание 41. Беше разочароващо само да гледаш, но за щастие това беше последното състезание, в което щяха да са само зрители. Лекарите бяха разрешили на Джейсън да участва в Състезание 42.
С тях седеше и Дидо.
Последните седмици от училищния шампионат съвпадаха с ваканцията й и тя беше дошла в Тасмания да подкрепя отбора „Аргонавт“.
Точно както беше предсказала Ериъл, Състезание 41 беше много оспорвано — шампионатът на училището беше станал с една степен по-напрегнат.
Също така това беше първото участие на Зейвиър Зонора в училищно състезание след впечатляващото му класиране на четвърто място в Италианското бягане.
Черния принц беше на висота.
Спечели убедително надпреварата, което накара мнозина да отбележат, че участието в професионалното надбягване го е направило по-корав и по-добър пилот, ако това изобщо беше възможно.
След състезанието Сали и Бъг тръгнаха напред, за да вечерят, и оставиха дискретно Джейсън и Дидо сами на трибуната.
— Е — започна Дидо, — сигурно нямаш търпение да караш отново.
— Не точно.
Дидо го погледна изненадано.
— Не изгаряш ли от нетърпение да излезеш на пистата?
— Искаш ли да чуеш нещо смешно? Никога не ме е било страх да се кача на летящ болид… наистина никога. До днес.
Дидо направи гримаса, но не каза нищо.
Джейсън извърна глава и прехапа устна, сякаш се колебаеше дали да сподели с нея, или не.
Реши да рискува.
— Дидо, всички предполагат, че съм безстрашен. Че не ме е страх от високите скорости и че умирам от нетърпение да се върна на пистата. Но аз не съм безстрашен. И никога не съм бил. Страхът предизвиква адреналина, а адреналинът ме прави добър пилот. Но точно сега съм изплашен. Изплашен до смърт да се върна в „Аргонавт“.
— Какво искаш да кажеш?
— Всяка нощ сънувам кошмари как задният ми спойлер избухва или как някой състезател го откъсва, а аз губя контрол над колата и катастрофирам. Не че вече не съм катастрофирал. Дори много пъти. Но всеки път, когато катастрофирах, знаех причината. Обаче в Италия изгубих задния си спойлер, без да успея да разбера причината. Изгубих контрол и не зная защо. Преди обичах скоростта, обичах състезанията. Но сега… вече не съм толкова сигурен. Страх ме е да седна отново зад волана, а още повече ме е страх, че ще се проваля и ще предам семейството си и съотборниците си. — Обърна се към нея. — Дидо, случилото се в Италия ме промени. Не съм сигурен, че ще съм такъв състезател, какъвто бях…
Тя настойчиво се вгледа в него.
След това нежно го хвана за ръка.
— Знаеш ли какво ми каза веднъж чичо ми за героите? Героят не е човек, който никога не изпитва страх. Не. Героят е човек, който действа дори когато го е страх. Джейсън, не си оказвай сам прекалено голям натиск. Не бързай. Стъпка по стъпка. И трябва да знаеш следното: мисля, че можеш да се справиш.
И тя бързо се наклони към него и го целуна по бузата.
След това се отдалечи с танцови стъпки надолу по стъпалата на трибуната. Джейсън гледаше смаяно след нея.
В Обиколка 29 на Състезание 42, след като и двамата се стрелнаха по южното крайбрежие на Тасмания с максимална скорост, Хорейшо Уонг свърна диво — и необяснимо защо — напряко на задницата на Джейсън и сряза като с нож задния му спойлер. Той се пръсна на хиляди парченца, а Джейсън изгуби контрол точно както в Италианското бягане.
При 795 км/ч.
Това, че Уонг беше цяла обиколка назад от Джейсън и на практика отпаднал от състезанието, правеше нещата още по-лоши. Той трябваше просто да направи път на „Аргонавт“ да го задмине. Вместо това удари Джейсън право в задния спойлер.
Уонг поднесе рязко наляво, но успя да спре безопасно благодарение на една от мъртвите зони.
Обаче Джейсън отхвръкна надясно и после надолу, понесе се ужасен към океанските вълни.
Опитваше се да направи нещо с волана, но без резултат. Натисна педала за дюзите и се опита да отклони болида — и някак си успя да прекара „Аргонавт“ по размагнетизираща ивица и по този начин намали магнитната мощност.