Всяка обиколка отнемаше около 14 минути и след като Състезание 50 беше ендуро с 51 обиколки, това означаваше, че общата продължителност на надпреварата е 12 часа.
Обаче Състезание 50 имаше още една характерна черта, която го правеше абсолютен трепач: то беше не само изпитание за издръжливостта и уменията, но и проверка на способността да се позиционираш — Състезание 50 беше надпревара, при която последният отпадаше.
Техническото му обозначение беше „51-3-1 Супер ендуро последният отпада“, което с прости думи означаваше, че ще продължи 51 обиколки и на всеки 3 от тях класиралият се на последно място пилот ще бъде елиминиран, докато не останат само четирима пилоти, които трябваше да решат всичко помежду си със спринт от шест обиколки до финала и едно отбиване в боксовете.
Това щеше да направи битката между Джейсън и Барнаби още по-опасна: ако Джейсън бъдеше елиминиран преди Барнаби, за Ню Йорк щеше да замине той.
Поне едно нещо беше съвсем ясно.
Състезание 50 щеше да се проведе по ръба на нож: предстоеше отчаяна битка и кораво състезание под непрекъснатата заплаха — последният ще бъде елиминиран.
Състезание 50 не прощаваше грешките.
Победителят щеше да вземе всичко.
Джейсън се събуди целият в пот.
Поредният кошмар с катастрофа.
— Какво ми става? — прошепна той на глас.
Погледна радиочасовника до леглото си. 01:30. Посред нощ. И то нощта преди Състезание 50. Само това му липсваше.
Седна в леглото, защото реши, че сънят ще е невъзможен, поне не веднага.
Излезе да се поразходи в градината край реката.
Седна на една пейка и внезапно чу в мрака гласове и стъпки. Скри се зад една статуя и се вслуша.
Различи два гласа. Единият дълбок, на възрастен човек, а другият млад и по-тънък.
Възрастният глас:
— Добра работа. Забави изкачването й в класирането.
По-младият глас:
— Правя това, което ми казват.
Възрастният глас:
— Обаче тя все още може да завърши между първите четирима. А училището не иска госпожица Пайпър да замине за Ню Йорк. Беше достатъчно неудобно, че трябваше да й се разреши да учи тук — а после малкият Чейсър й осигури голяма реклама в Италия. Обаче ще е върхът на сладоледа, ако опрем до нея да представлява училището в Ню Йорк. Искам да се погрижиш това да не се случи.
По-младият глас:
— След случая с Бейкър вече не можем да изтощаваме магнитни дискове с микровълни. Бях пуснал червеи и вируси в компютъра на питмашината й, обаче тя качи нов файъруол, и то от добрите. Все пак смятам, че ще мога да намеря някой нов вирус, който да блокира системата й.
Възрастният глас:
— Добре. Направи го.
Заглъхващи стъпки по чакъла — двамата събеседници се отдалечиха.
Джейсън се беше ококорил.
Познаваше тези два гласа.
Единият беше на Жан-Пиер Леклерк.
А другият на Върнолд Смайт — брилянтинената маймуна от училищния отдел за части и оборудване.
Утре преди състезанието трябваше да поговори с Ериъл.
Съмна се.
Зората завари Джейсън на върха на скалите с Дидо. Седяха вторачени в изгрева. Въпреки безсънната нощ се бяха уговорили да се видят. В интерес на истината Джейсън искаше да види Дидо преди състезанието — нейното присъствие му вдъхваше сили.
На хоризонта черни облаци обрамчиха издигащото се слънце.
— Как се чувстваш? — попита Дидо.
— По-добре — отговори той твърдо. — По-силен.
Очите му бяха вторачени право напред. Лице на пилот.
— А планът ти за Барнаби?
— Май ще проработи. Намерихме пропуск в техниката му. Бъг анализира маневрите му в състезанията по записите. Не го бива в острите десни завои. Там става немарлив — прави по-широк завой, отколкото трябва, така че можеш да се стрелнеш покрай него от вътрешната страна. А това трасе е тясно и с много остри завои.
Дидо го хвана за ръката.
— Джейсън, желая ти късмет.
— Благодаря — отвърна той.
После погледна отново към хоризонта.
— Днес ще вали.
Дъждът блъскаше по правия участък пред стартовата бариера. Скрити от пороя, летящите болиди чакаха в боксовете, магнитните им двигатели бръмчаха тихо, пилотите и навигаторите бяха напрегнати. (Поради технически и други причини шестима ученици нямаше да участват в състезанието.)