Хорейшо Уонг продължаваше да е на 6-о място пред Джейсън, а на 8-о зад него — Хоакин Кортес.
Кортес продължаваше да притеснява Джейсън, особено в участъка с айсбергите, като се опитваше да му разбие задния спойлер и взимаше завоите много остро — направо неразумно остро.
Накрая тъкмо целта му на всяка цена да закове Джейсън доведе до провала му. В един момент между айсбергите Джейсън взе един от завоите по-широко, като даде възможност на Кортес да нападне по права линия. Кортес веднага се възползва от възможността, без изобщо да помисли, че това може да не е шанс, а капан.
Защото Джейсън внезапно се наклони и зави, а Хоакин Кортес се блъсна в ледената стена.
Катапултиране. Взрив.
Колата на Кортес премина в небитието. Самият той и навигаторът му се спасиха с магнитните си парашути.
Но отпаднаха от състезанието.
Джейсън беше на последното място. Пред него Хорейшо Уонг се накланяше и взимаше завоите.
Джейсън разполагаше с три обиколки, за да го надмине.
Обиколка 37 — никаква възможност. Уонг решително му препречваше пътя, като от време на време използваше доста съмнителни отбранителни техники.
Обиколка 38 — Джейсън направи цялата обиколка на метър от задния спойлер на Уонг, но въпреки всичките си усилия все още не успяваше да го задмине.
Започна да се паникьосва. Времето изтичаше.
Профуча отново през Хобарт и започна Обиколка 39. Знаеше много добре, че тя може да се окаже последна за него.
Докато се носеше по открития прав участък, взрян в помръдващите стопове на Уонг, реши да нападне.
— Бъг, или ще надминем това копеле в тази обиколка, или отпадаме. Елиминират ни от състезанието и сбогом Ню Йорк, сбогом на всичко! Предлагам да го надминем през ледените Сцила и Харибда. Да кажеш нещо?
Бъг каза нещо.
— Приемам отговора ти за „да“ — отсече Джейсън.
Пилотите в челото на класирането влетяха на скорост в участъка с айсбергите. Всички поеха по обичайния път, Уонг също.
Но щом Уонг зави надясно, по стандартния маршрут, Джейсън рязко зави наляво, между два по-малки айсберга, и пред очите му се откри гледката на две блъскащи се ледени планини.
Бяха наистина огромни.
Бурното море и подземният механизъм караха двете ледени грамади да се разделят, а после да се сблъскват с трясък, като цимбал с божествени размери. Огромните туловища на двата айсберга бяха дълги по стотина метра, което означаваше, че пилотът трябва яко да подгони болида, за да успее да се промъкне между тях.
И Джейсън го подгони.
„Аргонавт“ нахлу с рев в сенчестия каньон между двата айсберга точно когато те достигнаха точката на най-голямото си раздалечаване…
… и след нея започнаха да се сближават.
„Аргонавт“ цепеше напред…
… каньонът се стесняваше, извисяващите се бели стени се приближаваха…
… Бъг изпищя.
Джейсън наклони „Аргонавт“ настрани, когато приближаващите се стени станаха непоносимо близки и — бууум! — двата айсберга се сблъскаха с оглушителен трясък точно в мига, когато обърнатият на 90 градуса „Аргонавт“ се измъкна с рев между тях. Зад него във водата се посипаха огромни като къщи късове лед.
— Ура! — извика Джейсън.
Кръвта блъскаше във вените му. Той върна „Аргонавт“ на стандартния маршрут… на три автомобилни дължини пред Уонг!
На 6-о място.
Уонг се ококори. Направо не можеше да повярва — Джейсън се бе оказал пред него!
— Окей, Хорейшо… — изръмжа Джеймс и очите му се присвиха, — време е да те извадим от играта.
И го направи.
Независимо какво се опитваше да направи Уонг, Джейсън отблъскваше всички негови нападения и когато Обиколка 39 свърши, Уонг се озова на седмото и последно място — и извън играта.
В Обиколка 40 класирането сега беше:
1-ви: Барнаби
2-ри: Зейвиър
3-ти: Кришна
4-та: Ериъл
5-и: Айзая Уошингтън
6-и: Джейсън
Както човек можеше да очаква при такова важно състезание, макар Джейсън да беше последен, все още виждаше водача в класирането.
В края на Обиколка 41 всички влязоха в боксовете.