Лицето на Тайзър беше бледо, зъбите му тракаха. Но Брадлей го беше виждал в такова състояние и по-рано. Той беше такъв отявлен подлец, че сегашната му възбуда не означаваше нищо повече от това, че се бе уплашил от присъствието на полицаите.
Брадлей отиде до малката стаичка и вдигна цигулката и лъка, като ги оглеждаше внимателно.
— Не си е взел инструмента — каза той и като прекара леко лъка по струните, изсвири къса мелодия. — Не знаехте, че съм музикален, нали? — попита той.
— Знам само, че театралничите. Предполагам, че артистичният ви темперамент трябва да намери някакъв отдушник — отговори Марк.
Очите на Брадлей го фиксираха.
— По-добре спрете да мислите, че се изказвате на публично събрание и ми разяснете къде мога да намеря Ли Жозеф?
Лицето на едрия човек се обля с червенина. В очите му се четеше едва скривана омраза.
— Искате да знаете защо дойдох тук? Ще ви кажа. Тайзър и аз се мъчим да правим малко добро на хората, които вие сте онеправдали, Брадлей…
Брадлей отново се усмихна.
— Знам — „Домът за почивка“, ако това е заведението, което е предмет на лекцията ви — каза сухо той. — Твърде удобно място за среща на мошеници. Велика идея. Казват, че вие сте управителят, Тайзър.
Тайзър се усмихна зловещо, но му липсваше възможност да отговори.
— Не вярвам да се опитате да ме убедите, че сте дошли тук да увещавате Ли Жозеф да участва в реформацията на криминалните класи? Защото, ако се опитате…
Един полицай го извика настоятелно от прага. Той отиде, поговори нещо тихо и Марк Джил видя учудването по лицето му.
— Добре, кажи на мис Перимен да се качи.
Ан Перимен влезе бавно в стаята, като оглеждаше всички.
— Къде е Ли Жозеф?
— Точно това питам и аз — обади се Брадлей весело.
Тя не му обърна внимание и повтори въпроса си.
— Не знам — каза Марк. — Беше тук преди няколко минути, но по някаква причина излезе — оттогава не се е връщал.
Една ръка се допря до рамото й и я обърна. Тя се намери лице срещу лице с инспектора, като трепереше от гняв за обидата.
— А сега, мис Перимен, бихте ли ми казали защо дойдохте в „Леди Стерс“? Не ви питам като приятел, а като полицай.
Изразът на лицето й би отблъснал твърде много мъже — но Брадлей не се объркваше лесно.
— Дойдох, защото той ме повика с писмо — каза тя задъхано.
— Мога ли да видя бележката?
Тайзър я гледаше с отворени уста. По лицето на Марк Мак Джил личеше, че той е много заинтригуван.
Ан Перимен се поколеба, после с бързо движение на ръката отвори чантата си и извади парче лист. Брадлей прочете двата ръкописни реда:
„Трябва да ви видя в десет часа. Необходимо е.“
— Къде е пликът?
— Хвърлих го. — Тя дишаше бързо, гласът й трепереше и Брадлей знаеше, че това не е от страх.
— Получили сте го на ръка, разбира се. Той е имал намерение да го прати по пощата. Искал е да каже за утре вечер — аз също трябваше да се видя с него утре вечер.
Погледът на Брадлей се спря върху Мак Джил, но последният не трепна.
— Бихте ли ми казали какво е значението на всичко това? — попита тя.
Тя бе върнала самообладанието си с усилие.
— Какво е значението на кое? — Това е „Летящата бригада“. Аз съм инспектор Брадлей. Дойдох да взема Ли Жозеф, преди да му се е случило нещо. Той имаше намерение да ми праща писмо тази нощ. Предполагах, че ще го получа по същия пратеник, който е донесъл и вашето писмо. Не издавам секретите на полицията, като ви казвам, че се страхувам за Ли Жозеф и исках да го пратя там, където би бил в безопасност, преди да го е сполетяла участта на брат ви.
Устните на Ан Перимен затрепериха, но тя отново потисна вълнението си.
— Преди да умре от ръцете на полицията ли? — каза тя едва чуто. — Това беше участта на моя брат. И този ли старец искахте да го сполети същото? Когато преди малко ме обърнахте към себе си така, както правите със затворниците, твърде добре разбрах какъв сте грубиян.
— Кой ви каза, че аз съм убил брат ви? — попита той спокойно, но не беше приготвен за отговора.
— Ли Жозеф — каза тя.
Той замълча за момент.
— Мисля, че това е най-невероятната история, която някога съм чувал — беше единствената му забележка.
— Може би ще искам пак да ви видя тази нощ, Мак Джил. Също и теб, Тайзър. Впрочем засега може да си отидете в къщи. Колкото до вас, млада леди, аз сам ще ви придружа. Също така бих желал да поговоря с вас утре сутринта.
— Не се нуждая от вашата компания. Смятам да се прибера с мистър Мак Джил.
— Вие ще дойдете с мен — каза той сухо. — Бих искал да имам успокоението, че поне една вечер съм ви държал далеч от лоша компания.