— Точно това имам предвид — каза д-р Барлоу. — Сега разбирате ли защо не искам вие и Дилан да отидете и да издрънкате всичко на капитана? Това ще ни причини много неприятности и ще ни изправи едни срещу други. А толкова добре се разбираме до този момент!
— Да, права е — рече Дилан. Момчето изглеждаше сякаш се е отърсил от някакъв товар.
Д-р Барлоу се обърна и нагласи отново яйцето.
— А лорд Чърчил можете да оставите на мен.
— Но проблемът не е само ваш, госпожо — възрази Алек. — Проблемът е и на Дилан. Казвате, че ще го предпазите, но как може да обещаете да… — Намръщи се. — Коя сте вие, госпожо, че да можете да се справите сама с лорд Чърчил?
Жената се изправи в пълния си ръст и намести бомбето на главата си.
— Аз съм точно онази, която виждате — Нора Дарвин Барлоу, главен уредник на Лондонската зоологическа градина.
Алек примигна. Да не би да беше казала Нора Дарвин Барлоу? В стомаха му затрептяха още нервни окончания.
— Искате да к-кажете — заекна Дилан, — че дядо ви… пчеларят?
— Не съм казвала, че е пчелар — разсмя се тя. — Казах само, че намираше вдъхновение в пчелите. Теориите му нямаше да постигнат такава елегантност без поучителния им пример. Така че спрете да се безпокоите за лорд Уинстън, господин Шарп. Той не е нещо, с което да не мога да се справя.
Дилан кимна, пребледнял.
— Ще ида да видя Таса тогава, госпожо.
— Чудесна идея. — И му отвори вратата.
— И повече да не се случва да ви хващам тук без разрешение.
Момчето се заизмъква през вратата, после хвърли един последен поглед на Алек. За миг погледите им се сключиха. После Дилан поклати глава и изчезна.
Най-вероятно бе смаян, също като Алек. Д-р Барлоу не беше просто Дарвинист, тя беше Дарвин — внучката на човека, който бе проумял същината на самите нишки на живота.
Алек почувства, че подът под него се люлее, но се съмняваше, че корабът се накланя. Стоеше до въплъщението на всичко онова, от което го бяха учили да се бои.
А той му бе поверил себе си в напълно.
Д-р Барлоу се обърна към яйцата. Пренареждаше нагревателите и отново ги трупаше около болното яйце.
Алек стисна юмруци, за да спре треперенето на гласа си.
— А какво ще стане, когато стигнем до Константинопол? — попита. — Щом веднъж стигнете там в безопасност — вие и яйцата ви, какво може да ви спре да ме заключите?
— Моля ви, Алек. Нямам намерение да заключвам никого. — Протегна ръка и разроши косата му, което го накара да потрепери. — Имам други планове за вас.
Тя се усмихна, докато крачеше към вратата.
— Доверете ми се, Алек. И тази нощ дръжте под око яйцата.
Щом вратата се затвори зад нея, Алек се обърна да погледа меката светлина, която идваше от сандъчето, докато се чудеше какво толкова важно имаше в тези яйца. Що за фабрикуван звяр би могъл да замени могъщ военен кораб? Как е възможно животно, не по-голямо от цилиндър, да задържи една империя извън войната?
— Какво има вътре във вас? — нежно промълви Алек.
Ала яйцата просто си лежаха там, без да отвръщат.