Припомняше си разказите на баща си, който описваше как е изглеждал Лондон преди добрия стар Дарвин да открие магията си. Плащеница от въглищен пушек покривала целия град, наред с толкова гъста мъгла, че дори през деня се налагало да палят уличните лампи. В най-лошите моменти на парната ера имало толкова много сажди и пепел, която се струпвала в околията на Лондон, че дори пеперудите били еволюирали, добавяйки черни петна по крилата си за камуфлаж.
Но преди още Дерин да се роди, огромните, задвижвани с въглища, двигатели били победени от фабрикуваните зверове, а мускули и сухожилия заменили парните котли и зъбните колела. Тези дни единственият пушек от комините идваше от фурните, а не от грамадните фабрики, а бурята беше изчистила дори тази мъглица от въздуха.
Дерин виждаше фабрикати, накъдето и да погледнеше. Над Бъкингамския дворец в спираловиден полет патрулираше ято артилерийски ястреби, носещи мрежи, които бяха в състояние да прережат крилете на всеки самолет, осмелил се да се доближи толкова много. Чайки-вестоносци кръстосваха Ситито, необезпокоявани от времето. Улиците бяха изпълнени с впрегатни животни — хипорини и копитни породи, един слоньовър, влачещ шейна, пълна с тухли в дъжда. Бурята, която почти унищожи нейното Хъксли, не се бе отразила особено на забързания темп на града.
На Дерин й се прииска да беше скицникът й под ръка, за да може да улови на хартия заплетените улички и зверовете, и сградите под нея. Беше започнала да рисува на един от татковите балони, опитвайки се да запази в писмен вид чудесата на полета.
Докато облаците постепенно се раздалечаваха, Хъкслито се плъзна по един сноп светлина. Дерин се протегна в топлината на лъча и се хвана да изстисква водата от студените си, влажни дрехи.
Къщите долу се смаляваха все повече, а изобилието от чадъри изпълваше мокрите улици. Колкото повече изсъхваше Хъкслито, толкова по-нагоре се издигаше.
Дерин се намръщи. За да снижиш един балон, трябваше да изпуснеш горещия въздух от горната част. Ала Хъкслитата бяха примитивни апарати за издигане, проектирани така, че винаги да са свързани със земята.
Какво трябваше да направи, да уговори зверчето да се спусне надолу?
— Оой! — извика тя. — Ей, ти, там!
Най-близкото пипало малко се сви, но това беше всичко.
— Зверче! На теб говоря!
Никаква реакция.
Дерин направи навъсена физиономия. Преди час беше толкова лесно да сплашиш Хъкслито! Може би виковете на едно ядосано момиче не се брояха след такава страховита буря.
— Ти си голяма, издута торба с тор! — извика тя, разлюлявайки крака, за да разклати пилотската седалка. — И взе да ми омръзва от компанията ти! Пусни! Ме! Долу!
Пипалата се развиха, като котка, проснала се на слънце.
— Направо върха — изръмжа тя. — Ще добавя и грубостта към останалите ти дефекти.
Докато минаваше през следващото открито слънчево петно в небето, медузата издаде нежна въздишка, раздувайки въздушната си възглавница, за да се изсуши.
Дерин почувства как се изкачва още нагоре.
Изстена, загледана в сините небеса пред себе си. Вече виждаше всичко, чак до земеделските земи в Съри. А след тях се падаше Английският канал.
Две дълги години Дерин не беше мечтала за нищо друго, освен да полети отново, както когато татко беше жив — и ето я сега, изоставена в небето. Може би това беше нещо като наказание за това, че се правеше на момче, както винаги я беше предупреждавала майка й.
Вятърът се усили, носейки звяра към Франция.
Предстоеше дълъг ден.
Хъкслито първо го забеляза.
Седалката под Дерин подскочи, като карета, която е минала през дупка на пътя. Извадена от сладка дрямка, тя погледна нагоре към животното.
— Доскуча ли ти?
Въздушният звяр сякаш блестеше, а слънцето светеше през прозрачната му кожа. Беше обяд, значи беше летяла повече от шест часа вече. Английският канал искреше недалеч пред нея, блеснал под чудното небе. Бяха оставили сивите лондонски облаци далеч назад.
Дерин се смръщи и се протегна.
— Адски прекрасно време — изгъргори. Устните и бяха пресъхнали, а дупето й беше много, много отекло.
Тогава забеляза как пипалата се увиват около нея.
— Сега пък какво? — изстена тя, въпреки че би приветствала някое ято птици да ги нападне, ако това щеше да свали зверчето на земята. Нескопосаното приземяване бе за предпочитане пред това да виси тук, докато умре от жажда.