— Във войната няма маски.
— Във войната няма и особено много бой с мечове! Не и напоследък.
Волгер надигна вежда при това изказване, а Алек се наслади на триумфалния миг. Тази игра на нерви можеше да се играе от двама.
Мъжът атакува, Алек парира, контраатакувайки едновременно с това. Острието на сабята му се размина на косъм с ръката на Волгер.
Той се изтегли назад и зае защитна позиция.
— Е, да обобщим сега — каза Волгер, а мечът му все още проблясваше. — Австрия си отмъщава на Сърбия. Какво се случва после?
— За да защити Сърбия, Русия обявява война на Австрия.
Докато говореше, съзнанието на Алек някак си оставаше фокусирано върху играта на остриетата. Беше странно пояснително да не носи маска. Беше срещал немски офицери от военните училища, за които носенето на защитна екипировка се смяташе за страхливост. Лицата им бяха белязани надлъж и нашир, сякаш носеха жестоки усмивки.
— И после? — попита Волгер.
— Германия защитава честта на Машинистите и обявява война на Русия.
Волгер замахна към коляното на Алек — неразрешена мишена.
— И после?
— Франция се възползва от съглашението си с Русия и обявява война на Германия.
— И после?
— Кой знае? — извика Алек, отбивайки сабята на Волгер. Беше изгубил почвата под краката си, усещаше го — беше оставил прекалено голяма част от тялото си незащитена. Обърна се, за да поправи това. — Великобритания също успява да се намеси някак. Дарвинисти срещу Машинисти.
Волгер атакува и сабята му се завъртя, обви се около тази на Алек като змия и я изскуба от хватката му. Металът проблесна, когато мечът полетя през хамбара, забивайки се в полуизгнилата стена с едно туп.
Графът пристъпи напред и задържа сабята си на гърлото на Алек.
— И какво заключение можем да си извадим от този урок, Ваше височество?
Алек се вторачи в мъжа.
— Можем да заключим, граф Волгер, че да дискутираш политика по време на фехтовка е идиотско занимание.
Волгер се усмихна.
— Може би е така, за повечето хора. Но някои от нас са родени без право на избор. Играта между нациите е ваше рождено право, Алек. Политиката е част от всичко, което правите.
Алек избута сабята на Волгер. Без меч в ръката, той изведнъж се почувства скован и изтощен и нямаше сили да спори срещу очевидното. Раждането му беше разклатило Австро-унгарския трон, а сега смъртта на родителите му беше разрушила деликатния баланс между силите в Европа.
— Значи тази война е по моя вина — каза той с горчивина.
— Не, Алек. Силите на Машинистите и на Дарвинистите щяха да си намерят повод за война рано или късно. Но може би вие все още може да дадете своя принос.
— Как? — попита Алек.
Графът тогава направи нещо много странно. Хвана собствената си сабя за острието и я подаде на Алек, с дръжката напред, сякаш я предлагаше на победител.
— Ще видим, Алек. Ще видим.
Десет
Освободи лостовете настрани и почувства движението на десния крак на Бурехода.
— Това е то — рече Ото Клоп. — Бавно сега.
Алек избута отново контролните ръчки и самоходът се плъзна още малко напред. Беше обезсърчаващо да маневрира в толкова тясно помещение. Само един неволен удар с рамото на самохода щеше да срине целия прогнил хамбар около тях. Поне потрепващите измервателни уреди и ръчките вече имаха някакъв смисъл. Още малко налягане в коленете може би щеше да е от полза…
С още едно избутване успя — визьорът се беше изравнил с нащърбената дупка в стената на хамбара. Следобедното слънце огряваше кабината, а пред тях се простираха полята. Един комбайн за жътва се движеше нейде в далечината на дванадесетте си крака, а дузина фермери и четирикраки камиони го следваха, за да събират купчините ожънато зърно.
Граф Волгер постави ръка на рамото на Алек.
— Изчакай да се махнат.
— Е, това е очевидно — отвърна Алек. Раните му още пулсираха, а той чувстваше, че е получил достатъчно от съветите на Волгер за един ден.
Комбайнът бавно си проправи път през полето и най-после изчезна зад един нисък хълм. Неколцина работници се влачеха зад него — черни точки на хоризонта. Алек скоро загуби и тях от поглед, но все още изчакваше.
Най-накрая гласът на Бауер изпука по интеркома.
— И последният си отиде, сър.
Ефрейтор Бауер имаше набитото око на експерт по стрелбата. Преди две седмици той бе на път да стане командир на своя собствена машина. Господин Хофман бе най-добрият инженер в стражата на Хапсбургите. Но сега и двамата не бяха нищо повече от обикновени бегълци.