Алек бавно бе започнал да разбира всичко онова, което тези мъже бяха оставили заради него — своите звания, своите семейства и бъдеще. Ако бъдат заловени, четиримата му спътници ще бъдат обесени като дезертьори. Самият принц Александър щеше да изчезне по-безшумно, разбира се, заради доброто на империята. Последното нещо, от което се нуждае една нация във война, е несигурност за това кой е наследник на трона й.
Той придвижи Бурехода към отворените врати на хамбара, използвайки тътрещата походка, на която го бе научил Клоп. Тя изтриваше масивните следи на машината, заедно с всеки друг знак за това, че се бяха крили на това място.
— Готов ли сте за първия ви бяг, млади господарю? — попита Клоп.
Алек кимна, стискайки пръсти. Беше нервен, но и щастлив, че поне веднъж ще пилотира на дневна светлина, а не в най-тъмната част на нощта.
И наистина, паденията на самохода не бяха чак толкова лошо нещо. Щяха да са ранени и очукани, но учителят Клоп можеше да вдигне машината отново на крака.
Докато двигателите ускоряваха, миризмата на отделените от тях газове се смесваше с праха и сламата. Алек пусна машината напред, а дървото скърцаше, докато самоходът си проправяше път през вратите и навън на свеж въздух.
— Без грешка, млади господарю! — каза Клоп.
Нямаше време да му отвръща. Вече бяха на открито. Алек вдигна Бурехода до максималната му височина, а двигателите се въртяха на пълни обороти. Подкара го напред, разтягайки металните му крака все по-широко с всяка крачка. После дойде моментът, в който ходенето се превърна в бяг — и двата крака бяха едновременно във въздуха, а кабината се разтрисаше при всеки техен досег със земята.
Алек чуваше как поваля ръжта под краката на машината. Следата на Бурехода щеше да е лесно забележима от самолет, но до вечерта комбайнът щеше да се е върнал да жъне и щеше да е изтрил огромните стъпки.
Продължи да следи целта си с очи — плитчината на една малка река, под прикритието на група дървета.
Това беше най-бързото придвижване, което някога бе правил, по-бързо от кон, дори по-бързо от експресния влак до Берлин. Всяка десетметрова крачка сякаш продължаваше безкрайни секунди — елегантна на фона на огромния мащаб на машината. Гръмовното темпо беше страхотно след дългите нощи, прекарани в лазене през гората.
Но с приближаването на плитчината, Алек започна да се чуди, дали самоходът не се движи прекалено бързо. Как щеше да успее да го спре?
Отпусна малко лостовете и внезапно всичко се обърка. Десният крак се приземи прекалено рано… и машината започна да залита напред.
Алек пусна левия крак долу, но инерцията на самохода продължи да го носи напред. Беше принуден да направи още една крачка, като олюляващ се пияница, неспособен да спре.
— Млади господарю… — започна Ото.
— Поемете го! — извика Алек.
Клоп сграбчи лостовете и завъртя самохода, като протегна единия крак навън и наклони цялото тяло назад. Пилотското кресло се завъртя, Волгер се разлюля бясно от кожените дръжки на тавана, но Клоп успя някак си да се задържи на контролното табло.
Буреходът се плъзна напред — единият му крак стоеше изпънат, а предният риеше в пръстта и стръковете ръж. Кабината се напълни с прахоляк, а Алек зърна дъното на реката, което бясно се приближаваше към тях.
Постепенно машината се забави, а последната инерция, която й бе останала, я изправи… и вече стоеше на двата си крака, скрита сред дърветата, с огромните си крака, натопени в реката.
Алек гледаше как прах и изпокъсана ръж прелитат през визьора. Миг по-късно ръцете му започнаха да треперят.
— Добра работа, млади господарю! — рече Клоп, потупвайки го по рамото.
— Но аз почти паднах!
— Разбира се! — разсмя се Клоп. — Всеки пада при първия си опит за бяг.
— Всеки какво?
— Всеки пада. Но вие постъпихте правилно и ми позволихте да поема управлението навреме.
Волгер отмахваше стръкчета ръж от жакета си.
— Изглежда смирението бе най-тежката част от днешния урок. Наред с това да се уверим, че изглеждаме като истински представители на простолюдието.
— Смирение? — Алек стисна юмруци. — Искате да кажете, че сте знаели, че ще падна?
— Разбира се — отвърна Клоп. — Както казах, всеки го прави първия път. Но вие ми предадохте управлението навреме. И това също е урок!
Алек се намръщи. Клоп определено беше доволен от него, сякаш бе успял да направи салто с шесткрак копач. Не беше сигурен дали да се смее или да му даде да се разбере.
В крайна сметка просто изкашля праха от дробовете си и отново пое контролните лостове. Буреходът реагира нормално. Май нищо друго не бе наранено, освен собствената му чест.