— Господа! — От коридора се донесе гласът на господин Ригби. — Моля за вашето внимание.
Дерин превключи вниманието си заедно с останалите, но погледът й не помръдна от Фицрой. Беше по-силен от нея, но в двете малки спални каюти, които деляха курсантите, имаше стотици начини да си го върнеш.
Тогава, следвайки г-н Ригби, в столовата влязоха капитан Хобс и доктор Бъск и гневът й поизбледня. Не се случваше често господарят на Левиатан, а още по-малко главният учен на кораба да се обръщат специално към низшите кадети. Тя размени няколко любопитни погледа с Нюкърк.
— Свободно, господа — каза капитанът и се усмихна. — Не ви нося вести за война. Не и днес, поне.
Някои от момчетата изглеждаха разочаровани.
Преди седмица Австро-Унгария най-после бе обявила война на Сърбия, давайки тържествен обет, че ще отмъсти за убития си ерцхерцог с инвазия. Няколко дни след това, Германия започна война с Русия, което означаваше, че Франция беше следващата в редицата. Войната между силите на Дарвинистите и Машинистите се разпростираше като порочен слух и не изглеждаше Великобритания да остане извън нея за дълго.
— Може би сте забелязали Лондон под нас — продължи капитанът. — Едно необичайно посещение, да, но това не е и половината от всичко, което предстои. Ще кацнем в Риджънт парк, в близост до Лондонския зоопарк на Негово Величество.
Очите на Дерин се окръглиха. Достатъчно лошо бе да летят над Лондон, но да кацнат в обществен парк със сигурност щеше да привлече общественото мнение. И не само на маймунските лудити. Самият стар Дарвин щеше да се възпротиви, ако огромен хилядафутов въздушен звяр се приземи на пикника му в парка.
Капитанът отиде до прозорците и погледна надолу.
— Риджънт парк е дълъг половин миля, в най-добрия случай — малко повече от двойната ни дължина. Работата е опасна, но рискът е неизбежен. Ще вземем на борда един важен гост — служител на зоологическата градина, и ще го отведем до Константинопол.
За миг Дерин се зачуди дали беше чула правилно. Константинопол се намираше в Османската империя, точно на другия край на Европа, а османците бяха Машинисти. Защо тогава, да му се не види, Левиатан ще лети натам точно в този момент?
През последния месец корабът се подготвяше за война — бойни учения всяка нощ и ежедневни сборове на флашетните прилепи и артилерийските ястреби. Дори бяха летели в обхвата на видимост на един немски дредноут в Северно море, само за да демонстрират, че живият въздухоплавателен съд не се бои от една купчина чаркове и двигатели.
А сега се отправяха на екскурзия до Константинопол?
Доктор Бъск се обади:
— Нашият пасажер е всепризнат учен и ще поеме важна дипломатическа мисия. Освен това, ще превозваме ценен товар от много деликатен характер. Той трябва да се третира с най-добрата възможна грижа.
Капитанът прочисти гърло:
— Възможно е да се наложи, на господин Ригби и на мен, да вземем някои нелеки решения относно теглото.
Дерин бавно пое дъх. Тегло… значи за това беше целият този шум.
Левиатан беше "аеростатичен", от езика на Силите — имаше същото относително тегло като въздуха около него. Поддържането на този баланс бе трудна работа. Когато на горната част на кораба се събираше дъждовна вода, се налагаше да я избутват от баластните подпори. Ако пък съдът се разширяваше на горещото слънце, трябваше да изпускат известно количество водород. А когато на борда имаше пътници или допълнителен товар, се налагаше да бъде свалено нещо друго — обикновено нещо безполезно.
А в случая нямаше нищо по-безполезно от един нов кадет.
— Ще прегледам оценките ви по сигнализация и навигация — продължи капитанът. — Господин Ригби ще ми помогне с информация за това кой от вас внимава най-много по време на лекции. И, разбира се, няма да се гледа с добро око на каквато и да било грешка по време на приземяването. Приятен ден, господа.
Обърна се и излезе с широка крачка от стаята, а главният учен го следваше. Последва момент на тишина, докато курсантите осъзнаваха новината. Само след няколко часа, някои щяха да напуснат Левиатан завинаги.
— Добре, момчета — викна господин Ригби. — Чухте капитана. Скоро ще се приземим върху импровизирано летателно поле, така че гледайте да се представите добре! Пристигнал е наземен екипаж от Скръбс, но с тях няма експерт по кацане. А нашият пасажер ще има нужда от помощ там долу. Господин Фицрой и господин Шарп, вие двамата сте най-добрите за работа с Хъкслита, така че ще слезете първи…