— Фицрой сигурно е изтрещял — измърмори тя.
— Какъв е проблемът, господин Шарп? — попита доктор Барлоу.
— Онези мъже на въжетата, госпожо. Ако се надигне внезапна буря, няма да се сетят да ги пуснат — и то бързо, и ще ги отвее в небето…
— Където в крайна сметка ще се пуснат — довърши доктор Барлоу.
— Точно тъй. Един по-силен порив може да издигне Левиатан със сто фута в секунда. — Това бе едно от първите неща, на които обучаваха наземните екипажи: "Не се дръжте". Дърветата се развълнуваха над главите им и това накара Дерин да настръхне.
— Какво предлагате да направим, господин Шарп?
Дерин се намръщи, замислена дали офицерите на кораба бяха наясно с това, което се случваше. Повечето необучени хора бяха откъм кърмата и не се виждаха от капитанския мостик.
— Ами, ако успеем да предупредим капитана, ще знае да се спусне по-бързо или да отреже въжетата, ако удари буря.
Огледа полето, търсейки Фицрой или някой, който да отговаря за ситуацията. Но паркът беше в пълен хаос, а главният инспектор не се виждаше никъде.
— Може би Клементин ще ни помогне — обади се д-р Барлоу.
— Кой?
Д-р Барлоу подаде каишката на Таса на Дерин и посегна към клетката. Отгърна ленената покривка и бръкна, изваждайки отвътре една птица със сиви пера и разкошен червен пискюл на опашката.
— Добро утро, доктор Барлоу — изкряка птицата.
— Добро утро, съкровище, — отвърна докторката. После изрече бавно и ясно: — Капитан Хобс, поздрави от доктор Барлоу. Имам съобщение за вас от господин Шарп — изглежда на въжетата има неколцина необучени мъже. — Погледна към Дерин и вдигна рамене. — И… очаквам с нетърпение да се срещнем, уважаеми господине. Край на съобщението.
Притисна птицата по-близо към гърдите си и после я отблъсна към кораба.
Докато животинката се издигаше все по-нагоре и все по-надалеч, Дерин промърмори:
— Какво беше сега това?
— Вестоносен папагал — отвърна доктор Барлоу. — На основата на Африканския сив папагал жако от Конго. Обучихме го специално за това пътешествие. Може да разпознава униформите на екипажа и маркировките на гондолите, като истински гущер от Силите.
— Обучили ли сте го, госпожо? — намръщи се Дерин. — Но аз мислех, че тази история с Константинопол е изникнала съвсем внезапно.
— Действително, нещата се развиват по-бързо от очакваното. — Доктор Барлоу положи ръка на мистериозната кутия. — Но някои от нас планират тази мисия от години.
Дерин хвърли още един предпазлив поглед на кутията, а после се обърна да наблюдава папагала. Той се промушваше измежду въжетата и предпазните върви, право към отворените прозорци на мостика.
— Това е брилянтно, госпожо. Същински летящ вестоносен гущер!
— Да, притежават някои общи жизнени нишки — отвърна д-р Барлоу. — Всъщност някои от нас смятаме, че тези птици споделят общи прародители с древните гущери… — Гласът й заглъхна, докато резервоарите на Левиатан олекваха със струи баласт.
Корабът се надигна леко, разхвърляйки мъжете на въжетата по земята в неравностойна битка срещу кораба.
— Да му се не види! — изруга Дерин. — Защо се издига?
— О — рече д-р Барлоу, гледайки надолу. — Надявам се това да беше Клементин.
Дерин проследи погледа й до клетката. Друга сива човка се подаваше оттам, дъвчейки решетките.
— Два ли са?
Дамата кимна.
— Уинстън обикновено изопачава нещата, но не мога да ги различа един от друг. Голяма мъка е.
Дерин преглътна, наблюдавайки как баластната вода вали върху главите на наземния екипаж. Красиво проблясваше на слънце, но Дерин знаеше откъде идва баластът — право от стомашния канал, екскременти и всичко останало.
Цивилните сред тях решиха, че нещо се е объркало. Една групичка мъже в бели екипи за крикет пуснаха своите въжета и покриха глави с ръце, отдръпвайки се от неочаквания дъжд миризлива вода. Корабът се издигна по-високо, когато тежестта им се отдели от въжетата, но Дерин забеляза, че водородните хрътки върху горната част на съда се въртяха изнервено. Капитанът изпускаше и газ.
Корабът застана стабилно във въздуха.
Последва още един дъжд от баласт, по-силен от предния. Истинските членове на наземния екипаж, които неведнъж бяха усещали отпадните води на звяра върху главите си, останаха на пост. Но само след няколко мига всички необучени мъже изоставиха своите въжета.