Най-после стигнаха до долината и Клоп вдигна котвата. Алек все още не виждаше нищо, освен промушващите се през визьора клони, които ръсеха листа върху контролното табло. Зачуди се дали не раздвижват короните на дърветата, като риба, която се движи под повърхността на езеро.
Главата му гъмжеше от съмнения. Може би трябваше да изберат някоя ветровита нощ, за да се опитат да реализират този план. Или пък да бяха изчакали някоя дъждовна буря? Или пък мрака на новолунието?
Волгер скочи обратно в кабината, а ботушите му издрънчаха в метала.
— Снижете ни!
Алек посегна към контролното табло, но ръцете на Клоп бяха по-бързи — съскане изпълни кабината, докато самоходът снижаваше металния си корпус сред дърветата.
Само миг по-късно над тях се плъзна заслепяваща светлина.
Прожекторът се задържа за секунди, а после продължи към гората, без да спира мързеливия си обход по дърветата.
— Тръгваме отново — каза Волгер. — Сега ще гледат в друга посока.
— Боя се, че ще е само за момент — отвърна Клоп, а очите му бяха приковани към измервателните устройства.
— Двигателите ни едва работят — обясни Алек. — Ще ни отнеме известно време, за да върнем коленното налягане.
Облегна се назад и протегна пръсти, доволен от кратката почивка. Вече му се беше дощяло фрегатата да ги забележи и да ги подгони. Едно добро препускане щеше да е по-добре от лазенето в мрака на четвърт скорост.
Люкът към долната част се отвори и от него се показа главата на Хофман.
— Извинете ме, господа, но чухте ли това?
Всички се заслушаха за миг, а Алек долови звука от течаща вода под тътена на двигателя.
— Поток? — попита.
Хофман се ухили.
— И то доста шумен, сър. По-шумен от нас, всъщност.
— Отлично — рече Алек и се изправи на седалката. — Да качим на половин скорост, учителю Клоп?
Клоп послуша още един миг, после кимна.
* * *
Не след дълго Буреходът крачеше срещу течението на потока, а шумът от двигателите се смесваше с плясъка на водата. Луната вече бе по-нависоко, а пътят мержелееше пред тях. Волгер все още беше горе, следейки за светлините на фрегатата, но поне вече не стоеше на раменете на Алек.
Пръските от потока бяха ледени — снегът в планините сигурно още се топеше, дори сега през ранния август. Алек се зачуди колко ли време щеше да им се наложи да останат в Алпите. Надяваше се тайнствените приготовления на Волгер да включват колиба с топло огнище.
Започна да става стръмно. Приближаваха се до възвишението, върху което стоеше на стража наземната фрегата. Алек отново намали мощността на двигателите до четвърт скорост и Буреходът отново придоби влудяващо тежката оловна походка. Не се чуваше нищо, освен крясъците на нощните птици, плясъкът от стъпките на грамадните крака и бълбукането на потока.
И тогава един ботуш се удари в облегалката на креслото му с глухо отекване.
— Волгер! Какво пра…
Нещо проблесна в мрака отпред. Алек замръзна, както и самоходът на средата на крачката си. Надникна в тъмнината.
— Да изключа ли двигателите? — прошепна.
— Не! — извика Клоп. — Ако са ни забелязали, ще имаме нужда от мощност.
Волгер висеше наполовина от люка.
— Германци! Пешаци — на стотина метра пред нас. Не са ни видели. Поне не още.
Алек изруга леко, а ръцете му се извиваха върху контролните ръчки. Зачуди се кое можеше да е по-лошо — да те забележат или да стоиш, без да помръдваш, като заек в очакване да удари ястреба. Наведе се по-близо към визьора, прикривайки очите си. Нещо метално проблесна в мрака, а после се чу вик.
— Мисля, че току-що… — започна.
Пръски вода блестяха в бяло на лунна светлина — малък пехотен взвод с крясъци препускаше през потока. Един се подпря на коляно на брега и надигна пушката си.
—… ни забелязаха — довърши Алек, в момента, в който прокънтя пукот. Куршумът се удари някъде по металното тяло на самохода.
— Готови за стрелба! — извика Клоп по интеркома.
— Не! — отсече Алек с ръце над контролното табло.
— Алек е прав — намеси се граф Волгер. — Пушките може и да обострят вниманието на фрегатата, но един оръдеен залп ще изтрие всяко съмнение. Просто минете през тях.
Двигателите се съживиха с рев под него и Алек придвижи лостовете напред. Огромните крака на Бурехода се изпънаха, газейки в плитката вода.
Тръгнаха нагоре по потока, разпръсвайки германци наляво и надясно като оловни войничета. Няколко куршума се отразиха от бронята, докато минаваха, но Алек не нареди да затворят визьора. Видимостта беше по-важна от безопасността.