Повече никакви препъвания, никакви грешки или щяха да ги заловят.
Луната освети дърветата, а водата блестеше на пътя им. Лицето на Алек се разля в усмивка, докато ускоряваше Бурехода до бяг. Нека сега фрегатата да се опита да ги хване.
Никой не можеше да пилотира в мрака като него.
Осемнадесет
Сигналните ракети дойдоха първи.
Пронизваха с вой небето, изгаряйки фосфор, който озаряваше мрака със студена синя светлина. Ледените пръски от стъпките на Бурехода проблясваха като диаманти във въздуха.
Прелетяха още ракети и небето засия с дузина слънца.
Сигнални ракети и фойерверки — в крайна сметка оръжията не бяха толкова секретни.
— Към гората! — извика Клоп.
Алек рязко изви лостовете и самоходът изкачи брега на потока с една крачка. Сред дърветата беше по-тъмно, а сенките им подскачаха и танцуваха, докато сводът се озаряваше от ракетите.
Ала не се чуха повече пушечни изстрели, нито пък оръдейни залпове.
— Какво става, графе? — викна Клоп.
— Фрегатата се обръща — отвърна Волгер. — Мудна е.
— Идеално! — реч Клоп. — Хванахме я със студени двигатели.
— Но защо все пак не стреля? — попита Алек, променяйки курса на Бурехода покрай една грамада камъни.
— Добър въпрос, млади господарю. Може би възнамеряват да ви заловят жив.
Алек надигна вежда.
— Е, това беше много обнадеждаващо.
Земята под тях стана по-стръмна и двигателите на самохода работеха под напрежение. С изкачването им нагоре, сред дърветата започнаха да се откриват все по-широки пространства. Това улесняваше движението, но Алек се чувстваше уязвим и забележим под изнервящата светлина на ракетите.
— В коя посока ще сме по-прикрити? — обади се Клоп.
Волгер се спусна в кабината.
— Няма значение.
— Как така? — извика Клоп.
— Фрегатата не е най-големият ни проблем сега — Волгер се наведе напред, застанал до Алек. — Завърти ни. Трябва да ги видиш. И заредете това оръдие! — извика той надолу към долната част на машината.
Алек завъртя самохода на пълен оборот.
От открития склон, на който се намираха, можеше да види фрегатата — осемте й крака бавно се разпъваха, докато се събуждаха двигателите. Оръдейните й кули вече бяха изпънати и Алек разбра защо не бяха стреляли още.
По склона зад тях се изкачваха половин дузина самоходи, които не приличаха на нищо, което Алек бе виждал до момента. Бяха машини с по четири крака и галопиращ ход като метални коне. Управляваха се само от по един човек, седнал така, че долната част на тялото да е в машината, а главата и раменете се подаваха отгоре — самоходите със своите пилоти приличаха на кентаври. Единичните светлинки от фаровете им блуждаеха измежду дърветата като светулки.
Единствените им оръжия бяха малки цеви за изстрелване на снаряди, монтирани в задната част на корпусите. Докато Алек ги наблюдаваше, едната от машините потъна под одеяло от дим, след като изстреля поредната ракета към сияйното небе.
— Това са някакви нови съгледвачи — промърмори Клоп.
— Идеални за преследване на такива като нас — добави Волгер.
Алек се намръщи.
— Ама тези оръдийца не биха могли дори да ни одраскат!
— Няма нужда да го правят — каза Клоп, — докато ни държат под око. Фрегатата рано или късно ще потегли.
— И какво ще правим тогава? — попита Алек, с ръце върху контролните лостове. — Защо не ги нападнем сега, докато тя още загрява?
Клоп се замисли за момент.
— Не, продължавайте. Може би ще успеете да ни пренесете до границата по-бързо, отколкото те очакват.
Алек завъртя самохода и отново тръгна по склона. Чу как Волгер приготвя Спандау картечниците. Пилотите на съгледвачите бяха покрити само до половината. Няколко картечни откоса може би щяха да ги накарат да се замислят дали да преследват Бурехода толкова плътно.
Кабината на Бурехода внезапно се изпълни с червено сияние, придружено със задушаваща вълна дим. Алек примижа през мъглата — все още горяща ракета се търкаляше по земята.
Изкашля се в юмрук.
— Със сигнални ракети ли ни обстрелват сега? Да не са полудели?
— Просто е жалко — каза Клоп. — Но все пак ще затворя визьора.
Алек кимна. Мисълта за горящ фосфор, който хвърчи из кабината, беше неприятна. А и визьорът не му беше необходим в този момент — навън все още беше светло като посред бял ден.
Само едно нещо бе странно. Небето светеше в студено синьо, а ракетата, която току-що за малко не ги уцели, гореше в яркочервено.