— Ами просто… звучи като да е доста ексцентричен господин.
— Има хора, които смятат, че е така — засмя се д-р Барлоу. — Но от време на време ексцентриците забелязват неща, които останалите не могат. Между другото, няма да е лошо да наточите бръснача си много добре.
Дерин преглътна.
— Бръсначът ми ли, госпожо?
Жената учен протегна ръка и хвана Дерин за брадичката.
— И двете страни на лицето ви са еднакво гладки. А ми се стори, че ви прекъснах на средата на бръсненето?
Докато д-р Барлоу очакваше отговор, жуженето на кошерите отекваше в главата на Дерин, а пътеката под краката й сякаш се люлееше. Голяма глупост беше да се изложи така с бръсначите. Ето как винаги я хващаха, че лъже — вечно усложняваше нещата.
— Ами аз… не съм съвсем сигурен какво имате предвид, госпожо.
— На колко години сте, господин Шарп?
Дерин примигна. Не можа да продума.
— С това гладко лице, едва ли сте на шестнадесет — продължи д-р Барлоу. — Може би на четиринадесет? Или още по-млад?
Искрица надежда проблесна пред погледа на Дерин. Дали дамата-учен беше разкрила тайната й по грешния начин? Реши да рискува с истината:
— Почти на петнадесет, госпожо.
Д-р Барлоу пусна брадичката й и надигна безразлично рамене.
— Е, сигурна съм, че не сте първото момче, което постъпва в силите малко по-рано от разрешеното. Ще опазя тайната ви. — Подаде й обратно ножа. — Виждате ли, онова, което в действителност успя да разбере моят дядо, е следното: ако премахнеш дори един елемент — котките или мишките, или пчелите, или пък цветята — то тогава цялата мрежа се разпада. Един ерцхерцог и съпругата му са убити, а цяла Европа се движи към война. Само едно липсващо парченце може да се отрази лошо на пъзела, независимо дали е в природата, или в политиката, или пък тук — в корема на кораба. Струва ми се, че сте отличен член на екипажа, господин Шарп. Не би ми било приятно да ви загубя.
Дерин кимна бавно, докато се опитваше да асимилира всичко това.
— Съгласен съм, госпожо.
— А освен всичко… — сянка на усмивка се появи по устните на д-р Барлоу. — Това, че знам малката ви тайна ме улеснява, в случай че реша да ви споделя своята.
Преди Дерин да успее дори да се зачуди какво можеше да означава това, дочу далечен звън, който заглушаваше тътена на кошерите.
— Чувате ли това, госпожо? — попита.
— Общата аларма? — Д-р Барлоу кимна тъжно. — Боя се, че да. Изглежда, че в крайна сметка Великобритания и Германия са във война.
Двадесет
Чуваше се троен сигнал, което означаваше въздушна атака.
— Трябва да побързам, госпожо — бързо каза Дерин. — Ще успеете ли да се върнете в каютата си сама?
— Мисля, че няма да стане, господин Шарп. Ще остана при товара си.
— Но… но… това е тревога — изфъфли Дерин. — Не може да ходите в машинното!
Доктор Барлоу пое каишката на Таса.
— Този товар е много по-важен от вашите правила, млади господине.
— Но пътниците трябва да остават…
— А кадетите трябва да са на шестнадесетгодишна възраст.
Д-р Барлоу помаха с ръка.
— Нямате ли някакви бойни задължения, с които да се заемете?
Дерин извика измъчено, но се предаде, изпълнена с отвращение и тръгна в обратната посока. Беше направила всичко възможно — сега учената госпожа можеше да се хвърли и от прозореца, ако искаше.
Докато Дерин тичаше към главната палуба, алуминиевата пътека под краката й се тресеше. Целият екипаж се щураше, изпълвайки коридорите на кораба. Промъкна се покрай екип от мъже в костюми за стомашната област и посегна към люка, промушвайки се наполовина навън, за да хвърли един поглед.
Леденият вятър между гондолата и въздушния звяр бе изпълнен с непознат звук. Не беше тътенът на задвижващи мотори, а гневното ръмжене на Машинистката технология. Една крилата форма улови за миг лунната светлина в далечината — на опашката му беше изрисуван железен кръст.
Значи немските самолети можели все пак да летят на такава голяма височина.
Дерин се пусна изцяло надолу, приземявайки се толкова тежко, че челюстите й се сключиха. Бойната позиция на кадетите беше в горната част на кораба при прилепите и затова й трябваше летателен костюм, който да я предпази от замръзване. Костюмът на Дерин беше в каютата й, но отговорниците за такелажа винаги имаха резервни екипи в спалното помещение. Тя се промъкна през тълпата хора и водородни хрътки, като се оглеждаше за някой костюм с чифт ръкавици в джобовете, по възможност. Нямаше време да търси очила; магарешкият инат на д-р Барлоу я беше забавил достатъчно.