Докато закопчаваше комбинезона до врата, Дерин за миг се почувства замаяна. Неочакваната битка дойде прекалено скоро след шока от разкритието на д-р Барлоу. Дамата-учен беше обещала да не казва на никого, но тя не знаеше цялата история — все още не. С този неин остър поглед обаче, нямаше как да не разбере истината в крайна сметка.
Дерин си пое дълбоко дъх и разтръска глава, за да се проясни. Сега не му беше времето да се тръшка за разните му там тайни. Войната най-после ги беше настигнала.
Дръпна силно осигурителното си въже, за да изпробва издръжливостта му и се насочи към такелажните люкове.
Имаше поне половин дузина летателни апарати по петите на Левиатан. Беше трудно да се преброят, защото се държаха на разстояние от артилерийските ястреби и мрежите им за улавяне на самолети.
Дерин беше на средата на пътя към горната част; катереше се бързо на ледения вятър. Хора и фабрикати се движеха по такелажа, а въжетата се притискаха плътно към мембраната на кораба от тежестта им.
Тя чу как задвижващите мотори сменят височината и светът започна да се накланя. Докато корабът се обръщаше, Дерин отново се озова от долната страна, увиснала на ръце от две въжета. Други членове на екипажа около нея се люлееха на осигуровките си, но карабинерът на Дерин висеше неупотребен от колана й.
— Да му се не види! — изруга тя, поглеждайки към болящите я вече ръце — май г-н Ригби се беше оказал прав за използването на осигурителните карабинери по време на битка.
Залюля крака, омотавайки единия във въжетата така, че да може да освободи една от ръцете си. Корабът се наклони още повече, а един вестоносен гущер над главата й се изпусна. Претърколи се покрай нея, крещейки произволни слова в ужасяваща смесица от различни човешки гласове.
Дерин откъсна очи от нещастното животинче — пръстите й вече бяха напипали карабинера. След като успя да го закачи за въжето се остави да увисне от осигуровката, отпускайки горящите от болка мускули на ръцете.
Ревът на машини изпълваше въздуха все повече.
От половин миля разстояние един машинистки апарат се носеше бързо към нея. На всяко от крилата гърмяха двигатели, оставяйки след себе си дълги дири от пушек. Широките като на прилеп криле се опъваха и се извиваха, докато самолетът се изравняваше странично с въздушния звяр…
Картечницата му изригна в стрелба, връхлитайки върху фланга на Левиатан.
Хора и зверчета се лутаха сляпо в опита си да избегнат куршумите. Дерин видя как уцелиха една водородна хрътка, как животното се гърчи в агония срещу въжетата, а после с вой пропада надолу. Светлочервеите изпускаха яркозелени искри, разкъсвани на парчета под кожата на звяра.
Самолетът продължи да се приближава, настъпвайки право към Дерин. Тя откачи седалката си и се плъзна надолу възможно най-бързо. Куршумите разкъсваха мембраната точно над главата й, като камъни, които падаха във вода. Въжетата подскачаха в ръцете й, треперейки в унисон с болката на кораба-звяр.
Картечницата най-после замлъкна, а самолетът се отдалечи. Но в тъмнината лумна ярка искра. Артилеристът беше запалил една фосфорна бомба. Беше я вдигнал на високо, а уредът искреше и пушеше, докато самолетът отново обръщаше към Левиатан.
Дерин затегна хвата си върху въжетата, но нямаше накъде да се катери. Водородната миризма на горчив бадем изпълваше дробовете й. Целият кораб беше готов да експлодира.
Тогава пред погледа на Дерин се плъзна светлина от прожектор. Цяло семейство артилерийски ястреби следваха извивката на лъча и носеха мрежа за улов на самолети. Лъскавите нишки се спускаха от сбруите на птиците и се вплитаха в голяма паяжина.
Ястребите се обърнаха и оформиха определен строй, опъвайки блестящата коприна на пътя на самолета…
Машината се удари, мрежата я обви изцяло и започна да изпуска фабрикувана паячна киселина от нишките си. Киселината разяде крилата, подпорите и корпуса за секунди. Частите се завъртяха бясно, а крилете на самолета се огънаха като ножици във въздуха.
Машинисткият екипаж, смъртоносната фосфорна бомба и стотици метални парчета полетяха надолу към снежните върхове.
По фланга на кораба се надигна вълна от радостни възклицания, във въздуха се вдигаха юмруци от задоволство, докато машината пропадаше надолу. Почти веднага отговорниците по такелажа се захванаха да кърпят мембраната, ала неколцина от мъжете висяха и не помръдваха в седалките си — безжизнени или стенещи от болка.