Дерин не беше лекар, а и вече трябваше да се е качила в горната част. Въпреки това й отне време преди да се реши да се заизкачва отново нагоре и да изостави кървящите хора зад себе си.
Сама си напомни, че ги следват още самолети, а флашетните прилепи се нуждаеха от храна.
* * *
Горната част на кораба беше претъпкана с хора, оръжия и хрътки, полудели от миризмата на изтичащия водород.
Дерин се отказа да се качва горе — беше пренаселено и хукна по меката странична мембрана. Реши, че звярът едва ли ще усети стъпките на един хилав кадет след цялата поредица куршуми, които разкъсаха фланга му.
Екипажът на Левиатан вече отвръщаше на огъня, картечниците кънтяха откъм дорсала и двигателните отсеци, а светлините на прожекторите насочваха артилерийските ястреби в мрака. Но това, от което действително се нуждаеше корабът, бяха още флашетни прилепи във въздуха.
Щом стигна носа, Нюкърк и Ригби вече бяха там и неуморно хвърляха пълни шепи храна на прилепите. Неколцина от екипажа се бяха присъединили към тях, за да компенсират отсъствието на останалите кадети.
Старшият я изгледа, а Дерин избълва:
— Изпълнявах задълженията си при дамата-учен, сър!
— Предположих. — Подхвърли й една торба с храна. — Хванаха ни по бели гащи, а? Не знаех, че проклетите Машинисти могат да летят толкова високо!
Дерин загреба зърно и стрели-флашети възможно най-бързо. Повечето прилепи бяха вече във въздуха, в сърцето на боя.
— Залегнете, момчета! — извика някой. — Приближават!
Един самолет се носеше с рев право към носа. Дерин се хвърли надолу и се приземи с удар върху една изпаднала на пода стреличка. Основното оръдие изстреля един залп и тя усети свистенето на снарядите над главата си. Няколко стреснати прилепа литнаха нагоре, изпречвайки се на пътя на снарядите.
Дерин вдигна очи. Въздушното оръдие на Левиатан беше ударило целта си. Самолетът се разтресе, а двигателят му се задави. После се усука във въздуха и започна да се върти безконтролно, смачкан като хартийка в гигантска ръка.
От гърба на въздушния звяр се надигнаха приветствени викове, но г-н Ригби не спря, за да се радва. Скочи на крака и на бегом приближи Нюкърк, връзвайки обезопасителните им въжета.
— Хайде, Шарп! — извика. — Ела да се вържеш! Продължаваме напред.
Дерин скочи и хукна след него, връзвайки своето въже към това на Нюкърк. Старшият ги поведе от дорсалната ос към наклона на носа. Последните няколко стотици прилепа винаги се криеха в гнездата, а точно тази вечер Левиатан имаше нужда от всичките си зверчета.
Кожата на носа беше по-здрава от тази на фланга — беше проектирана да преминава без проблеми през бури и вихрушки. Ботушите на Дерин се плъзгаха по твърдата повърхност, а тежката торба с храна нарушаваше равновесието й. Преглътна — въжетата и такелажните върви тук на челото на въздушния звяр бяха малко и доста отдалечени едно от друго.
Наклонът ставаше все по-стръмен. Съвсем скоро Дерин вече можеше да види дори предпазителите, поставени пред очите на кита, които не му позволяваха да се разсейва и да става мишена на вражески куршуми.
Друг самолет ревеше под тях, а картечницата му стреляше по двигателя на левия борд. Звукът от разкъсан метал кънтеше из студения въздух. В отговор на това, подир самолета се спуснаха две светлини, изпълнени с тъмни пърхащи форми…
Дерин гледаше ужасена. Екипите по прожекторите не си бяха направили труда да оцветят светлините в червено, което бе сигнал за прилепите да освободят флашетите. Водеха ятото точно на пътя на самолета на Машинистите. Самите прилепи не бяха особено тежки, но металните стрелички в стомасите им бяха достатъчно, за да разпердушинят машината на парченца. Ужасяващите крясъци на бедните мъници се носеха над шума на разбитите двигатели и разцепващите се крила.
Докато наблюдаваше как самолетът пада, Дерин се подхлъзна. Земята под нея се раздвижи.
— Спускаме се, момчета! — извика г-н Ригби. — Хванете се за нещо!
Покритите със сняг планини отпред се наклониха, а стомахът на Дерин се сви. Корабът никога не се бе спускал толкова бързо до този момент! Тя падна по гръб, а пръстите й се опитаха да се хванат за нещо. Торбата с храна се търкулна по наклона, разпилявайки смокини и флашетни стрелички в нощното небе.
Тя все още се плъзгаше… падаше.
След това осигурителното въже внезапно се изпъна и Дерин спря да пада. Погледна нагоре и забеляза, че Нюкърк и Ригби се бяха настанили в кухината с гнездата, а около главите им кръжаха прилепи.