После неизбежният рев на машинистките двигатели отново изпълни въздуха и всички погледи се впиха в тъмното небе. Последните два самолета настъпваха заедно в поредна атака.
Дерин се зачуди какво ли си мислеха хората в тези машини. Бяха видели как техните събратя падат. Със сигурност знаеха, че ще умрат. Що за лудост ги караше да мислят, че е толкова важно да унищожат Левиатан?
Самотният лъч светлина пресече пътя им, а един от самолетите се разтресе. Малките черни очертания на прилепите разкъсваха крилата и той силно се наклони. Една апатична частица от мозъка на Дерин просто отбеляза промяната във въздушните потоци около крилата и как самолетът скоро щеше да се смачка и да пропадне…
Извърна се, точно когато избухна в пламъци.
Ала звукът от другия ръмжащ двигател се приближаваше все повече.
— Проклятие! Смята да мине през нас! — извика г-н Ригби и хукна напред, за по-добра видимост.
Някой на оръдието в предната част изруга. Компресорите отново бяха отказали, но останалите все още стреляха от кърмата. Изведнъж всички прожектори се върнаха към живота и осветиха мрака, докато приближаващият самолет не блесна като огнена топка в небето.
Малките черни криле пърхаха заедно с лъчовете, самолетът потрепери и се разтресе, докато заораваше сред прилепите. Но те все пак продължаваха да се трупат.
Едва на стотина фута машината най-после се усука. Крилата се огънаха, а парчетата се разхвърчаха във всички посоки. Кабината на артилериста се откъсна, а оръжието към него не спираше да стреля. Перката някак си успя да се откъсне от двигателя и отлетя в спирала като полудяло насекомо.
Дерин почувства тремор под краката си, свали едната си ръкавица и приклекна, за да постави длан върху ледените дорсални люспи. Нисък стон разтресе въздушния звяр. Части от разпадащия се самолет се врязваха в Левиатан и разкъсваха меката му мембрана. Дерин затвори очи.
Само една искра и щяха да лумнат като огромна огнена топка.
Тя чу вик. Г-н Ригби се препъваше надолу по фланга на кораба, стиснал корема си.
— Ранен е! — кресна Нюкърк.
Ригби направи още няколко олюляващи крачки, а после падна на колене, като отскочи леко от мембраната. Нюкърк хукна натам, но някакъв инстинкт накара Дерин да не помръдва от мястото си.
Целият кораб вече се накланяше напред, гмуркайки се отново право надолу. Миризмата на водород я заля.
Г-н Ригби се свлече надолу по фланга — гравитацията го беше хванала. Пързалянето се превърна в търкаляне.
Дерин направи крачка напред, после погледна надолу към въжето, което я свързваше с другите двама.
— Да му се не види!
Ако старшият паднеше от другата страна, щеше да повлече и Нюкърк с него. А след това и Дерин щеше да го отнесе като мушица на върха на жабешки език. Огледа се за нещо, към което да се върже, но въжетата в краката й бяха изпокъсани и разтеглени.
— Нюкърк, върни се тук!
Момчето спря за миг, докато гледаше как г-н Ригби се отдалечава. После се обърна — лицето му просветна в разбиране. Ала беше твърде късно — въжето, което го свързваше с г-н Ригби бързо се опъваше.
Нюкърк надигна безнадежден поглед към Дерин, а ръката му се насочи към ножа, вързан на колана му.
— Не! — извика Дерин.
После осъзна какво трябва да прави.
Обърна се и хукна в обратната посока, мятайки се надолу към противоположната страна на кораба. Лавирайки между хора и хрътки, Дерин скочи възможно най-високо в нощното небе оставяйки мембраната да се изплъзне под краката й.
Опването на въжето я преряза като ритник през стомаха, а осигурителната сбруя се впи в раменете й. Претърколи се като топка, щом тялото й се удари в мембраната на фланга и й изкара въздуха.
Подскочи и спря, после осъзна, че се плъзга обратно нагоре по въздушния звяр. Ригби сигурно бе издърпал Нюкърк зад себе си — теглото на двамата я теглеше обратно към гръбнака!
Опитваше се да хване някое от въжетата, които профучаваха покрай нея и най-после успя да сграбчи едно и да се спре. Ала осигуровката й вече опъваше много силно, а сбруята изстискваше въздуха от дробовете й.
После въжето изведнъж се отпусна, а Дерин погледна с ужас нагоре. Дали се беше разкъсало? Дали Нюкърк беше отрязал своето въже?
Върху гръбнака група мъже бяха хванали нейната осигуровка, докато се бореха с нещо от другата страна на кораба. Издърпваха Нюкърк и ранения старши обратно горе.