Паниката заля Алек, проправяйки си път през отчаянието му. Ръцете му се стрелнаха към непознатите контролни ръчки в търсене на сигнала за бедствие. Едва ли бяха много далеч от дома все още. Със сигурност все някой би чул вика на Бурехода.
Ото скочи, сграбчвайки ръцете на Алек. Волгер извади едно малко шишенце от жакета си и насила го доближи до лицето на принца. Сладка миризма изпълни кабината и замая главата му. Опита се да не диша, борейки се до последно с едрите мъже.
Тогава пръстите му откриха аларменото въже и дръпнаха…
Ала ръцете на учителя Клоп вече бяха на таблото и отпускаха пневматичното налягане на Бурехода. Сирената успя да нададе жалък затихващ вой — колкото чайник, свален от огъня.
Алек все още се бореше, сдържайки дъха си минути наред, както му се стори, но накрая дробовете му се предадоха. Пое си рязко въздух, а острата миризма на химикали изпълни главата му…
Цяла каскада от светли петна се спусна върху инструментите, а от раменете му сякаш падна тежест. Почувства, че се рее освободен от чиито и да било ръце, освободен от коланите на седалката — дори от гравитацията.
— Баща ми ще свали главите ви — успя да изграчи той.
— Нищо подобно, Ваше височество — каза граф Волгер. — Родителите ви са мъртви, бяха убити в Сараево тази вечер.
Алек се опита да се изсмее на това абсурдно изявление, но светът се преобърна наопаки, заливайки го с мрак и тишина.
Три
— Събуди се, мамино детенце!
Дерин Шарп отвори едното си око… и се намери загледана в гравираните линии, обикалящи покрай тялото на един въздухоплавателен звяр, като течението на река около остров — диаграма на въздушните потоци. Вдигна глава от учебника по въздухоплаване и установи, че страницата, на която беше отворен, се е залепила за лицето й.
— Пак си будувала цяла нощ! — Гласът на брат й Джаспърт отново се блъскаше в ушите й. — Казах ти да поспиш малко!
Дерин внимателно отлепи страницата от бузата си и се намръщи — тънка струйка слюнка беше размазала диаграмата. Зачуди се дали като спи с глава върху учебника, в мозъка й не се натрупва още въздухоплавателно знание.
— Очевидно все пак съм дремнала, Джаспърт, предвид, че ме завари да хъркам.
— Е, хубаво де, ама не както трябва — в леглото. — Движеше се насам-натам из малката стая, която бяха взели под наем и събираше една по една частите на чистата си авиаторска униформа. — Каза ми, че ще учиш само още един час, а виждам как си изгорила и последната си свещ до край!
Дерин потърка очи, оглеждайки малката депресираща стаичка. Винаги беше влажно и миришеше на конски тор от конюшните долу. Надеждата й беше, че това бе последната нощ, в която бе спала тук — в леглото или извън него.
— Няма значение. Силите си имат свои собствени свещи.
— Аха, ама само ако издържиш изпита.
Дерин изгрухтя в насмешка. Беше учила, само защото не можеше да спи, наполовина от вълнение, че най-после ще се явява на изпита за кадети авиатори, наполовина ужасена от това, че някой ще забележи коя е под маскировката.
— Не се тревожи за това, Джаспърт, ще го взема.
Брат й кимна бавно с глава, а по лицето му мина палаво изражение.
— Аха, може и да си спец по секстантите и аерологията. И може и да можеш да нарисуваш, който и да е въздухоплавателен звяр във флота. Обаче има един тест, за който не съм ти споменавал. И той няма нищо общо с четенето на учебници — по-скоро му викат "усет за небе".
— Усет за небе? — попита Дерин. — Да не ме баламосваш нещо?
— Това е мрачната тайна на Силите. — Джаспърт се наведе напред, а гласът му се снижи до шепот. — Рискувам да ме изхвърлят от Силите, само задето се осмелявам да го спомена на цивилен гражданин.
— Ти си торба с баласт, Джаспърт Шарп!
— Не мога да кажа нищо повече. — Издърпа върху главата си закопчаната риза, а когато лицето му отново се появи изотдолу, вече се беше разляло в усмивка.
Дерин се смръщи, все още не особено сигурна дали не се шегува. Сякаш не беше достатъчно притеснена и без това.
Джаспърт завърза авиаторското си шалче.
— Обличай си костюма и да те видим на какво приличаш. Че цялото това учене може да иде на вятъра, ако шивашките ти умения не успеят да ги убедят.
Дерин погледна начумерено към купчината дрехи, които бяха взели назаем. След цялото учене и всичко останало, което бе изучила, още докато баща й бе жив, изпитът за кадет сигурно щеше да е лесен. Обаче всичко онова в главата й нямаше да има никакво значение, ако не успееше да заблуди инженерите и специалистите на Въздушните сили, че се казва Дилан, а не Дерин.