Двадесет и четири
Вече на гръбнака, Дерин виждаше крушението по-добре.
Имаше хора и зверове навсякъде по фланга на кораба, а четирите лъча хвърляха сенките си в чудовищни пропорции. Главната гондола лежеше под ъгъл, наполовина увиснала от сбруята, наполовина положена в снега. Дерин се спусна надолу по въжетата и със засилка скочи на земята.
Вътре в гондолата палубите и преградите се бяха наклонили към десния борд — като в увеселителен парк — беше пълно с преобърнати мебели. Заради миризмата на водород, която се носеше навсякъде, газените лампи бяха изгасени и целият хаос бе осветен от мъждукащото зелено сияние на светлочервеите. Хората се блъскаха по наклонените коридори и изпълваха кораба с ругатни, викове и заповеди.
Дерин се промушваше и обикаляше измежду тях с надеждата да зърне Нюкърк или г-н Ригби. Висяха от тази страна на кораба, която се бе обърнала към небето, значи не беше възможно да са се разбили…
Но пък старшият изглеждаше зле ранен още преди падането. Ами ако е бил мъртъв още тогава?
Дерин преглътна мисълта и продължи да бяга. Първата й задача бе да провери дали всичко е наред с дамата-учен — едно задължение, което вече бе закъсняла да изпълни.
Спря пред машинното отделение и отвори вратата. Помещението беше нагоре с краката. Цели кутии с части се бяха преобърнали по време на крушението и подът бе покрит с метални парчета. Блещукаха на светлината на лампата с червеи, която висеше под ъгъл от тавана.
— А, господин Шарп — дочу се един глас. — Най-после се появихте.
Дерин въздъхна — наполовина от облекчение, наполовина от спомена за това колко изтощително може да бъде общуването с д-р Барлоу. Тя бе застанала в ъгъла на стаята, надвесена над мистериозното сандъче, в което се съдържаше товара й.
Таса изскочи от сенките и се хвърли към Дерин, пружинирайки щастливо на задните си крака. Тя го почеса зад ушите.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, госпожо. — Дерин посочи засъхналата кръв по яката на летателния си костюм. — Преживях малък инцидент.
— Всички ние го преживяхме, господин Шарп. Мисля, че е очевидно. А сега бихте ли ми помогнали, ако обичате?
Дерин подаде торбичките.
— Простете, госпожо, но съм тук да ви помоля…
— Времето е от решаващо значение, господин Шарп. Боя се, че вашият въпрос ще трябва да почака.
Дерин понечи да спори, но забеляза, че капакът на кутията бе отстранен. Отвътре се надигаше топлина, дори няколко струйки пара, които се заизвиваха в ледения въздух. Навсякъде бе застлано с опаковъчна слама — тайната мисия на това пътуване до Константинопол най-после бе разкрита.
— Ами, предполагам, че може — отвърна Дерин. Прекоси разстоянието по наклонения под до сандъка, като внимаваше да не се подхлъзне на разпиляната слама или някое обло метално парченце. Таса подскачаше безгрижно около нея, сякаш е бил роден на склона на някой хълм.
Отне й само миг да надникне в тъмната вътрешност на кутията. Щом очите й свикнаха с тъмнината, пред погледа й се разкриха дванадесет закръглени форми, осветени слабо от лампата с червеите.
— Госпожо… това яйца ли са?
— Точно така, и то такива, които съвсем скоро ще се излюпят. — Д-р Барлоу почеса Таса по главата и въздъхна. — Или поне бяха. Повечето са счупени. Това не беше безпроблемното пътешествие, което ми обещахте, господин Шарп.
Дерин погледна по-отблизо и забеляза пукнатините по черупките, както и някаква жълтеникава течност, която сълзеше измежду тях.
— Признавам, че не беше. Но от какво са тези яйца?
— Въпреки тежкото ни положение, това си остава военна тайна. — Д-р Барлоу посочи към четирите яйца, които бяха най-близо до нея. — Тези май са живи, господин Шарп. И ако ще се опитваме да ги запазим в това състояние, ще трябва да ги държим на топло.
Дерин надигна вежда.
— Да не искате да седна да ги мътя, госпожо?
— Чудна картинка щеше да е, но не. — Д-р Барлоу зарови и двете си ръце в сламата и извади оттам две малки стъкленици, които светеха с червеникава светлина. Приличаха на бутилките с фосфоресциращи водорасли, които кадетите пускаха за проверка на височината.
Д-р Барлоу разтръска бурканчетата и сиянието се усили, а във въздуха се надигна пара. Постави ги обратно в сламата.
— Електрическата печка се счупи при катастрофата, но тези бактериални нагреватели ще запазят яйцата живи — поне засега. Номерът е да се поддържа точната температура, което няма да е никак лесно. — Посочи към бъркотията в единия ъгъл на кутията — червеникави капчици сред натрошени стъкла. — Ще трябва да почистите остатъците от този термометър, впрочем. Внимавайте с живака — много е отровен.