Беше преработила старите дрехи на Джаспърт така, че да пасват на фигурата й, а тя беше доста висока — по-висока от повечето момчета на кадетска възраст. Ала височината и формата не бяха всичко. Цял месец тренировки по улиците на Лондон и пред огледалото я бяха убедили в това.
Момчетата имаха нещо друго в себе си… някаква напереност.
Щом се облече, Дерин се загледа в отражението си на затъмнения прозорец. Обичайното й "аз" я гледаше оттам — момиче на петнадесет. Внимателното ушиване само я правеше да изглежда по-слаба, не толкова момче, колкото облечено в дрипи вехто плашило, сложено да стряска гаргите.
— Е? — попита тя най-накрая. — Минавам ли за Дилан?
Очите на Джаспърт се разходиха нагоре-надолу по нея, но той не каза нищо.
— Бая съм височка за шестнадесетгодишен, а? — попита тя.
Най-после той кимна.
— Аха, май ще минеш. Голям късмет, че нямаш бомби, че да е въпрос.
Дерин зина, а ръцете й се разходиха по гръдния кош.
— А ти си нехранимайко, омазан с тор!
Джаспър се разсмя и здраво я плесна по гърба.
— А така, това е настроението. Скоро ще те науча да ругаеш като истински войник.
Лондонските омнибуси бяха много по-симпатични от онези в родната Шотландия, а и много по-бързи. Този, който ги закара до летателния терен в Уормууд Скръбс, беше теглен от един хипорин, широк колкото два вола, наредени един до друг. Огромният мощен звяр успя да ги закара до Скръбс още преди изгрев-слънце.
Дерин гледаше през прозореца, наблюдавайки движението на короните на дърветата и разхвърляния от вятъра боклук и търсеше нещо, което да й подскаже какво ще е времето през деня. Хоризонтът беше червен, а Учебникът по въздухоплаване твърдеше: Аленее ли сутрин небето, морякът тревога да носи в сърцето. Само че татко винаги е казвал, че това са бабини деветини. Друго нещо е, ако видиш куче да пасе трева — тогава си сигурен, че небесата ще се разцепят.
Не че някоя капка дъжд щеше да има някакво значение — така или иначе изпитите днес щяха да се провеждат вътре. Четене, навигация и аеродинамика беше онова, което изискваха Въздушните сили от своите млади кадети. Все пак, да се взираш в небето беше по-безопасно от това да се опитваш да прочетеш погледите на останалите пътници.
Откакто се качи в автобуса, Дерин потръпваше, дори с кожата си, докато се чудеше как ли изглежда в очите на непознатите. Можеха ли да прозрат какво се крие под момчешките дрехи и постриганата коса? Наистина ли си мислеха, че е млад кандидат на път за опитните терени на Въздушните сили? Или им приличаше на някое девойче, на което му хлопа някоя дъска и което си играе на момче със старите дрехи на брат си?
Предпоследната спирка на омнибуса беше на небезизвестния затвор в Скръбс. Повечето пътници слязоха на нея — жени, понесли кутии за обяд и подаръци за мъжете си, затворени вътре. Гледката на прозорците, заградени с решетки преобърна стомаха на Дерин.
Колко големи неприятности можеше да си докара Джаспърт, ако цялата уловка се окажеше неуспешна? Достатъчно ли бе да загуби службата си в Силите? Или дори можеха да го изпратят в затвора?
Просто не беше честно да се роди момиче! Знаеше повече за въздухоплаването, отколкото татко й изобщо успя да влее в главата на Джаспърт. Отгоре на това, тя имаше по-добра физическа годност да понася височини от брат си.
А най-лошото щеше да е, ако авиаторите не я вземеха в Силите — тогава щеше отново да прекара вечерта в отвратителната стая под наем и да се запъти обратно към Шотландия на следващия ден.
Майка й и лелите й вече я чакаха, убедени, че тази лудост няма да проработи, готови да я натикат обратно в разните му поли и корсети. Никакви мечти за летене повече, никакво учене, никакви ругатни! И последните остатъци от наследството й щяха да са похарчени напразно за това пътешествие до Лондон.
Тя гледаше трите момчета, които се возеха в предната част на автобуса — те се закачаха и се подхилкваха нервно, докато наближаваха към опитното поле, щастливи като птичета в кафез. Най-високият едва стигаше до рамото на Дерин. Едва ли бяха по-силни от нея, а и тя не забелязваше да са по-умни или пък по-смели. И от къде на къде тогава на тях им беше разрешено да постъпват в Кралските сили, а на нея не?
Дерин Шарп стисна зъби, решена никой да не я разпознае под дегизировката.
Едва ли се изисква чак такова умение да се представяш за глупаво момче.