Алек примигна в полумрака. Облите форми пред него приличаха точно на… гигантски яйца.
— Що за чудовищно създание е снесло тези яйца?
— Не са снесени, а са направени в лаборатория. Когато създаваш ново зверче, трябва да изчакаш да се оформи добре. Жизнените нишки са вътре и изграждат зверчетата от хранителните вещества в яйцата.
Алек погледна надолу с погнуса.
— Всичко това звучи безбожно.
Дилан се разсмя.
— Същото нещо се е случило и когато твоята майка те е носила в утробата си. Всяко живо същество има жизнени нишки — цялостно разписание във всяка клетка на тялото ти.
Това очевидно беше пълна глупост, но Алек не посмя да спори. Последното нещо, което му трябваше, бе да слуша още гнусни подробности. И все пак не можеше да откъсне поглед от яйцата, които издигаха пара.
— Какво ще излезе от тези?
Дилан надигна рамене.
— Дамата-учен не казва.
Момчето мушна ръка в сламата, в която бяха положени яйцата, и извади един термометър. Изгледа го с присвити очи, изруга в мрака, а после извади от джоба си тънка тръбичка и изсвири няколко тона.
В стаята изведнъж стана по-светло и Алек забеляза цял грозд светещи червеи, които увиснаха от тавана точно до главата му. Отстъпи от тях.
— Какви са тези неща?
Дилан надигна глава от работата си.
— Кое? Светлочервеите ли?
Алек кимна.
— Името е подходящо, предполагам. Вие, Дарвинистите, не сте ли открили още огъня?
— Я млъквай — отвърна Дилан. — Използваме газови лампи, но, докато корабът е в кръпки, е прекалено опасно. Какво използват на цепелините, свещи ли?
— Не ставай смешен. Мисля, че имат електрически лампи.
Дилан се изсмя.
— Загуба на енергия. Биолуминесцентните червеи преработват и създават светлина от всякакъв тип храна. Могат да ядат дори пръст, като земни червеи.
Алек смутено погледна грозда от червеи.
— На тях ли свириш?
— А, да — Дилан размаха тръбичката. — Мога да управлявам повечето от животинчетата на борда с това.
— Да, помня, че изсвири на онези… кучета-паяци?
Дилан се засмя.
— Водородни хрътки. Патрулират по мембраната на кораба за течове… и преследват някой друг натрапник, ако се появи. Извинявай, ако са те изплашили.
— Не ме изплашиха… — започна Алек, но после забеляза купчината торбички на пода. Бяха онези, които бе донесъл — комплектите за първа помощ.
Приклекна и отвори един. Беше пълен.
— А-а, да. — Дилан обърна гръб на яйцата с виновно изражение. — Не успяхме да занесем тези в лечебницата.
— Виждам.
— Ами, д-р Барлоу трябваше да ги види първа! — Дилан прочисти гърло. — После пожела веднага да се срещне с теб.
Алек въздъхна и затвори торбичката.
— Явно беше безсмислен жест това да ви нося лекарства. Сигурен съм, че вие, Дарвинистите, лекувате хората с… пиявици или нещо такова.
— Не че знам за такива методи — засмя се Дилан. — Разбира се, използваме хлебна плесен, за да спираме инфекции.
— Искрено се надявам да се шегуваш.
— Никога не лъжа! — отвърна Дилан и се изправи. — Виж, Алек, тези яйца са топли като да са в печка. Хайде да занесем комплектите на лекарите сега. Сигурен съм, че ще им намерят приложение.
Алек надигна вежда.
— И не ме взимаш на подбив?
— Ще ми се да потърся и старшия. Стреляха по него точно преди падането и не знам дали е прескочил трапа. Той и един мой приятел висяха от едно въже, когато взехме да пропадаме.
Алек кимна.
— Добре.
— Идването ти никак не е безсмислен жест — каза Дилан. — В крайна сметка спаси задните ми части от премръзване.
* * *
Докато крачеха към лечебницата, Алек забеляза, че коридорите и стълбищата сякаш бяха по-изправени.
— Корабът май не е толкова наклонен вече, а? — попита.
— Нагласят сбруята — отвърна Дилан. — По малко на всеки час, за да не притесняват кита. Чух, че трябва да сме успоредно на земята до изгрев-слънце.
— Изгрев — промърмори Алек. Дотогава Волгер вече ще е стартирал плановете си, каквито и да бяха те. — След колко време е това?
Дилан извади часовник от джоба си.
— Половин час. Но може и да е повече, докато слънцето се появи над планините.
— Само половин час? — разфуча се Алек. — Мислиш ли, че капитанът ще послуша д-р Барлоу?
Дилан сви рамене.
— Тя е клечка, дори и за учен.