— Надявам се, че няма да ни откажете по кафе — каза капитанът, докато сервираха чашите. — Малко е рано за бренди, а пурите са строго забранени.
— А все пак присъства и дама — добави д-р Барлоу с усмивка.
— А, да, разбира се — промърмори капитанът, прочисти гърло и леко се поклони към нея. Двамата сякаш не бяха в най-дружески отношения.
— Кафето е повече от добре дошло — отвърна Алек. — Не съм спал много.
— Това бе дълга нощ за всички ни — съгласи се капитанът.
Алек изнесе представление, като преведе казаното до момента. Волгер се усмихна и кимна, докато го слушаше, сякаш чуваше всичко за пръв път.
После попита.
— Смятате ли, че някой от тях говори езика ни?
Когато Алек хвърли поглед около масата, никой от Дарвинистите не реагира на въпроса. Ала Алек измърмори:
— Дамата владее отличен латински. Може би знае и други езици.
Волгер кимна леко, а погледът му се задържа за миг върху бомбето на д-р Барлоу.
— Тогава нека бъдем внимателни.
Алек кимна и отново се обърна към капитана на Левиатан.
— Много добре, тогава — каза капитанът. — Нека да започна с извинение за грубото ни отношение. По време на война се налага да очакваме и най-лошото от външни лица.
— Няма обида — отвърна Алек, размишлявайки за това колко лесно идваха извиненията с насочено насреща оръжие.
— Ала трябва да призная, че все още сме объркани за това кои сте вие. — Капитанът прочисти гърло. — Това там е австрийски Буреход, нали не греша?
— И то с герба на Хапсбургите — добави д-р Барлоу.
Докато превеждаше на Волгер, Алек си припомни плановете на Клоп да дегизира австрийския императорски самоход. Ала така и не успяваха да стигнат до това да нанесат една ръка прясна боя докато спасяваха живота си.
— Обяснете, че сме политически опоненти на императора — каза Волгер. — И че той се е възползвал от войната, за да се отърве от враговете си. Не сме дезертьори. Нямахме друг избор, освен да бягаме.
Докато превеждаше на английски, Алек се възхити на бързото мислене от страна на Волгер. Обяснението не само бе убедително, но и много близо до истината.
— Но кои точно сте вие? — попита д-р Барлоу, когато приключи с превода. — Прислуга? Или самите вие сте Хапсбурги?
Алек замълча за миг, зачуден какво ли щяха да направят Дарвинистите, ако им кажеха, че той е племенник на императора. Дали щяха да го заведат в Англия като военен трофей? Да публикуват историята на бягството му като пропаганда?
Обърна се към Волгер.
— Как да отговорим, графе?
— Би било мъдро — отвърна шепнешком графът с твърд тон — да не се обръщате към мен с титлата ми.
Алек застина и хвърли бърз поглед на д-р Барлоу. Или не бе чула думата "граф" или бе прекалено умна, за да го покаже. Или пък не говореше немски, в крайна сметка.
— Кажете им, че предпочитаме да не обсъждаме тази тема с чужденци — продължи Волгер. — Достатъчно е да се каже, че заемаме неутрална страна в тази война. Положително нямаме никакви вражески намерения спрямо един корабокруширал екипаж.
Алек преведе внимателно последните думи, благодарен за това, че бе поупражнявал английския си с Дилан.
— Крайно загадъчно — обади се д-р Барлоу.
— Но със сигурност обнадеждаващо. — Ученият се наведе напред. — Може би бихте могли да ни помогнете. Нуждата ни е съвсем простичка — храна. Много храна.
— Само храна ли? — намръщи се Алек.
— Това не е някаква мъртва машинистка джаджа — отвърна мъжът със самочувствие, сякаш повтаряше църковния катехизис. — Корабът може сам да се излекува, стига да имаме достатъчно храна.
Алек се обърна към Волгер и надигна рамене.
— Казва, че всичко, от което имат нужда, е храна.
— Добре тогава. Ще им я дадем.
— Така ли? — попита Алек. — Но едва вчера вие…
— Вашата глупава постъпка ми даде възможност да преосмисля нещата — прекъсна го Волгер. Докато планирахме атаката си тази сутрин, видяхме изпратените от тях вестоносни птици. Няма съмнение, че изпращат молба за помощ. А по-лошото е, че германците може би също ги издирват.
— Значи колкото по-рано напуснат долината, толкова по-добре — заключи Алек, усещайки как унижението му избледнява поне малко. Щом безумната му разходка през снега бе накарала Волгер да помогне на екипажа, може би все пак бе взел правилното решение.
— Освен това — продължи графът, — те ще искат нещо в замяна на вас, досаден, безполезен млади ми приятелю.
Алек се вторачи във Волгер, който благо му се усмихваше насреща. Просто снижаваше важността на Алек, разбира се, в случай че д-р Барлоу все пак ги разбираше. Ала трябваше ли да изпитва такова удоволствие от това.