Алек се стегна, а после каза на английски:
— С удоволствие ще ви предоставим храна. От какво се нуждае корабът ви?
— Сурово месо и плодове са най-добрият вариант — отвърна д-р Барлоу. — Всичко, което би могло да се яде от една птица. Захарта и медът са полезни за пчелите ни, а ние можем да разтваряме брашно и нишестета директно в храносмилателния канал.
— Но в какви количества? — попита Алек.
— Шест или седем тона общо.
Алек надигна вежда, докато се опитваше да си спомни колко тежеше английският тон. Почти хиляда килограма? Мили Боже, гладен звяр беше това.
— Боя се, че нямаме… мед. Но имаме много захар, месо и брашно. Сушените плодове вършат ли работа?
Д-р Барлоу кимна.
— Нашите прилепи много обичат сушени плодове.
Прилепи? Алек потрепери, докато превеждаше на Волгер.
— Малката ви експедиция ни излиза скъпичко, Алек — коментира графът. — Но ще се справим. В замяна на това ще ви отведем оттук — веднага.
Алек се обърна към капитана.
— Ще разменим храната за свободата ми.
Мъжът се намръщи.
— Ще се радваме да ви изпратим вкъщи, разбира се. Щом получим храната.
— Боя се, че ще трябва да ме освободите още сега. — Алек погледна към Волгер. — Семейството ми не е съгласно на друг вариант.
Д-р Барлоу се усмихваше.
— Загрижеността им към вас е трогателна, Алек. Но има един проблем. В момента, в който престанете да бъдете наш гост, онзи самоход може да ни унищожи без никакво затруднение.
— Предполагам, че е така — отвърна Алек. Обърна се към Волгер и каза на немски: — Искат да ме задържат като застраховка.
— Предложете им замяна. Мен за вас.
— Не мога да ви позволя да сторите това, Волгер. Вината за всичко това е моя!
— Трудно бих оспорил това — каза графът. — Но ще ни трябват двама добре обучени пилоти, за да превозят толкова много храна.
Алек се намръщи. Беше очаквал, че истинската причина бе да го пазят за трона на Австро-Унгария. Но и другото беше вярно — старият Клоп нямаше да може да управлява претоварения Буреход напред-назад в този студ, не и сам. И, разбира се, ето и истинската причина, поради която графът се преструваше, че не говори английски. Искаше да шпионира нищо неподозиращите Дарвинисти, докато бе техен заложник.
— Добре тогава. Ще им кажа, че искаме замяна.
Волгер вдигна ръка.
— Може би трябва да им предложим по-тежка размяна. Ако задържим един от тях като пленник, може да са по-склонни да ме върнат в нормалното ми състояние.
Алек се усмихна. Дарвинистите го разиграваха цяла нощ. Беше време да им върне услугата.
— Волгер ще остане на моето място — каза. — А ние искаме… гост в замяна на това. Може би вие, капитане?
— Не мисля — обади се един от офицерите. — Капитанът е необходим на борда.
Тридесет
На Таса изглежда му харесваше да се вози на Бурехода.
Животното лазеше по пода на пилотската кабина и си играеше с празните патрони, които се търкаляха по ъглите. Скоро се отегчи от това и започна да души шкафа с провизиите за спешни случаи. После се загледа в краката на Алек върху педалите и взе да ръмжи. Беше доста дразнещо.
— Тази машина има особена походка — каза д-р Барлоу от командирското кресло. Очите й не се отделяха от ръцете на Алек, докато той управляваше, а това беше много смущаващо. — На базата на някое определено животно ли е проектирана?
— Нямам представа — отвърна Алек и му се искаше Клоп да беше там да отговаря на въпросите. Беше се оттеглил при артилеристите долу, ужасен от присъствието на жена в неговия Буреход. Или пък се боеше от Таса.
— Крачи малко като птица — каза д-р Барлоу.
— Аха, като грамаден железен петел! — добави Дилан.
Алек въздъхна — искаше му се да беше постигнал по-равностойна размяна на заложници. Не беше честно д-р Барлоу да води целия си антураж — животно, асистент и цял сандък с багаж. А там, на кораба, Волгер нямаше дори резервен чифт чорапи.
Алек игнорира въпросите им и се концентрира върху управлението. Буреходът се бореше с един каменист наклон, който водеше към замъка, а не му се искаше да се препъва пред Дарвинистите.
Д-р Барлоу се наведе напред щом рушащите се стени се откриха пред погледите им.
— Колко недодялано.
— Идеята е да е скришно — измънка Алек.
— Разрухата като камуфлаж? Хитро.
С приближаването към портата, Алек забави самохода, но все пак закачи железните панти с дясното рамо на машината. Потрепери, когато металното остъргване се разнесе из кабината, а Таса надигна нос и нададе пронизителен вой.