— Малко е тесничко, а? — отбеляза Дилан. — Ако ще се разхождате наляво-надясно с тая чудесия, трябва да си сложите по-голяма врата!
Алек стисна лостовете още по-здраво докато спираше самохода, но успя да задържи езика зад зъбите си.
— Сигурно сте много хора — възкликна д-р Барлоу.
— Само петима — отговори Алек, отваряйки широко вратите на конюшните. — Но сме добре запасени. — Не спомена, че това бе само един от многото складове.
— Колко удобно. — Д-р Барлоу отвърза Таса и животното изчезна в полумрака, душейки всеки сандък и всеки варел по пътя си. — Но едва ли сте донесли всичко това с машината си.
— Не — отвърна простичко Алек. — Чакаше ни тук, само за всеки случай.
Жената тъжно изсумтя.
— Да, дългогодишните семейни крамоли може да са крайно неприятни.
Алек не отговори, скърцайки със зъби. Всяка дума от устата му само издаваше повече информация.
Зачуди се дали Дарвинистите вече предполагаха кой всъщност е той. Убийството все още бе новина от първа страница, а несъгласието между баща му и императора не беше тайна. За щастие, австрийските вестници така и не бяха обявили за изчезването на Алек. Правителството сякаш искаше това да остане в тайна, поне докато не го превърнат в реалност.
Дилан се появи на врата на конюшните и подсвирна.
— Това ли ти е килерът? — разсмя се момчето. — Чудно защо си толкова слаб.
— Нека не си играем с добрата съдба, господин Шарп — каза д-р Барлоу, сякаш тя самата не бе кълбо от въпроси само допреди малко. Подаде на Дилан един бележник и химикал, а после започна да се движи между касетките и чувалите, разчитайки етикетите, диктувайки резултатите от изследването на провизиите.
След като погледа кратко как тя безпроблемно превежда етикетите, Алек прочисти гърло:
— Немският ви е доста добър, д-р Барлоу.
— О, благодаря.
— Изненадан съм, че не си разменихте няколко думи с Волгер — продължи той.
Тя се обърна към него и се усмихна невинно.
— Немският е толкова важен за науката език, че се научих да го чета. Разговорната страна е съвсем друг въпрос.
Алек се зачуди дали това бе вярно или тя все пак ги бе разбрала идеално.
— Е, радвам се, че отдавате заслуженото на нашата наука.
Тя сви рамене.
— Заемаме идеи от вашата инженерна наука толкова, колкото и вие от нашата.
— Ние, да заемаме от Дарвинистите? — Алек се изсмя. — Колко абсурдно.
— А-а, вярно си е — намеси се Дилан от другия край на помещението. — Господин Ригби казва, че вие, Машинистите, нямаше да изобретите самоходните си машини без нашия пример, който да следвате.
— Разбира се, че щяхме да ги изобретим! — викна Алек, въпреки че тази взаимовръзка никога не му бе хрумвала. Но как иначе щеше да се движи, която и да е военна машина? На вериги, като старомоден трактор?
Ама че нелепост.
Щом Дарвинистите се захванаха отново с работата си, тревогата на Алек се превърна в яд към самия него. Ако не се бе изпуснал, че е разбрал как д-р Барлоу разбира немски, може би Волгер щеше да измисли някакъв начин да я заблуди.
После въздъхна, депресиран от това колко често напоследък мислите му се въртяха около измамата. В крайна сметка, д-р Барлоу просто направи същото, което Волгер стори с Дарвинистите — престори се, че не говори езика им, за да ги шпионира.
Беше странно, наистина, колко много си приличаха тези двамата.
Алек потрепери при мисълта, после тръгна към Клоп и останалите да подготвят Бурехода. Колкото по-скоро си тръгнеха Дарвинистите, толкова по-скоро щеше да свърши цялата тази игра на шпионаж.
* * *
— Тази ваша измишльотина наистина ли може да влачи всичко това? — попита Дилан.
Алек погледна към шейната, която бе отрупана с връх с варели, касетки и чували — общо осем хиляди килограма. Плюс тежестта на Таса, който се бе настанил най-отгоре върху планината от храна и улавяше последните слънчеви лъчи. Нямаше шанс да потеглят, преди да падне мрак, но щяха да са готови при изгрев-слънце на другия ден.
— Господин Клоп казва, че ще се плъзга лесно по снега. Номерът е да не счупим веригите.
— Е, не е зле — изкоментира Дилан. Момчето скицираше Бурехода и товара му, улавяйки силуета с бързи и уверени щрихи. — Трябва да призная, че вие, Машинистите, сте доста напред с машинариите.
— Благодаря — отвърна Алек, въпреки че беше невероятно лесно да изработят шейната. Просто бяха откачили едната врата от портата на замъка и я бяха положили на земята, прикрепяйки към нея две железни релси за плъзгачи. Сложното беше да прикрепят шейната към Бурехода. В това време Клоп се бе покатерил до средата на една стълба и подсилваше котвата на машината, заварявайки я с пращящия пламък на оксижен.