Алек тихо изруга. Д-р Барлоу беше разбрала отлично, когато се бе обърнал Волгер с титлата му. А това не беше единственият път, когато от устата му глупаво му се бе изплъзнало нещо.
— Мога ли да ти се доверя, Дилан? Да пазиш тайна.
Момчето го изгледа с недоверие.
— Не и ако крие опасност за кораба.
— Разбира се, че не. Просто… Би ли си замълчал пред доктор Барлоу за това, че съм сирак? — Алек замълча, замисляйки се, че е възможно да се издаде само заради този въпрос. — Ако го узнае, ще разбере кой съм. И тогава отново могат да се появят проблеми между нас.
Дилан го загледа за миг, а после кимна сериозно.
— Мога да пазя тази тайна. Семейството ти не е наша работа.
— Благодаря ти. — Докато отново стискаха ръце, Алек почувства как от плещите му пада товар и беше уверен, че Дилан ще удържи на думата си. След месец на предателства — от страна на семейството му, от страна на съюзниците и на собственото му правителство — беше истинско облекчение да се довери на някого.
Потрепери и скочи на крака.
— Да се махаме от този студ?
— Да. Чаша горещ чай би ми дошла идеално.
— Може да си запалим огън! — извика Алек, изведнъж осъзнал, че вече няма нужда да крият дима. Това беше още един от плюсовете да помагат на Дарвинистите — щеше да си вземе гореща вана и да хапне топла храна за пръв път от седмици насам.
Вечерята беше екстравагантно удоволствие, но банята беше още по-хубава.
Първо Бауер напълни ваната със сняг, после го разтопи с кофи вряла вода. В крайна сметка се получи приятно гореща вана, която за пръв път от месец насам успя да премахне машинното масло изпод ноктите на Алек. А в присъствието на дама, Клоп, Бауер и Хофман се избръснаха, докато Дилан шумно се жалваше, че не си е донесъл бръснача, макар да не изглеждаше да има особена нужда от него.
Д-р Барлоу, разбира се, отклони поканата да се къпе в замък, пълен с мъже. Ала когато и Дилан отказа да се възползва от ваната, Алек се зачуди дали на борда на дарвинисткия кораб по принцип не течеше свободно гореща вода.
Хофман размрази агнешко на огъня, докато господин Клоп и Бауер готвеха огромна тенджера с картофи в пилешки бульон, лук и черен пипер. Угощението продължи до след тъмно, въпреки умората им.
Присъствието на дама на масата беше освежаващо приятно. Както бе предположил и Алек, разговорният немски на д-р Барлоу бе доста свободен. А Дилан някак успяваше да разсмее останалите мъже с малкото думи, които бе научил за един ден.
С напредването на нощта Алек започна да се чуди кога отново ще срещне някой непознат. След като се бяха крили пет седмици, почти бе забравил какво е да се запознаеш с нов човек или да се сприятелиш с някого.
Ами ако се наложеше да остане в замъка с години?
На следващата сутрин първите стъпки на Алек бяха бавни.
Първоначално шейната не помръдваше — като куче, което отказва да се разхожда. Ала най-накрая плъзгачите пропукаха леда, който ги беше сковал през нощта и застъргаха по камъните на двора.
Когато Буреходът се приближи към портата, Алек се зачуди дали шейната зад тях бе наред.
Господин Клоп сякаш му прочете мислите.
— Може би трябва да се покажа през люка и да следя нещата, като Волгер.
— Не се обиждайте, Клоп — отвърна Алек, — но сте доста по-едър, за да стоите на раменете ми.
Учителят по механика надигна рамене с облекчен вид.
— Може би господин Шарп ще помогне — предложи д-р Барлоу на немски. Отново беше седнала в командирското кресло, а Таса лежеше в краката й.
Алек се съгласи и не след дълго Дилан се бе промушил наполовина през люка, застанал на раменете на Алек, обърнат с лице назад.
— Поне сме сигурни, че шейната ще мине през вратата — измърмори Клоп. — Защото тя е вратата.
След няколко малки сблъсъка и застъргвания отново бяха на открития лед. Но да влачиш шейната все пак беше като да крачиш в захарен сироп. При всяка стъпка двигателите ревяха мъчително. Това, че Дилан стоеше горе, а ботушите му подскачаха върху раменете на Алек, беше дразнещо.
— Пригответе се да увеличите леко скоростта — каза Клоп, когато стигнаха до склона, водещ надолу от замъка. — Не искаме товарът ни да се вреже в нас изотзад.
Алек кимна и сграбчи лостовете още по-силно. Когато се засилеше надолу по хълма, шейната щеше да ускори по инерция.
Дилан скочи обратно в кабината.
— Тук са!
Всички го изгледаха безмълвно.
— Да ни спасят! — извика. — Два кораба, задават се над планините горе!
Алек бързо спря Бурехода и погледна към Клоп.
— Освободете ни от товара. Трябва да си върнем Волгер.