Само след малко Дерин се почувства замаяна от движението на самохода. Пътят до замъка беше достатъчно неприятен — стърженето на метал в метал, миризмата на масло и на изгорели газове, безкрайният, убийствен тътен на двигателите. Ала сега при ход на пълни обороти, да се возиш на самоход беше като да се намираш в тенекиена табакера, която някой периодично разтръсква. Нищо чудно, че Машинистите носеха тези глупаво изглеждащи каски — това бе единственото, което Дерин би могла да стори, за да предпази главата си от удари в стената.
Клоп, който гледаше с бинокъл през визьора, каза на Алек нещо на немски.
— Мислех си, че не иска да помага — измърмори Дерин.
— Това беше, когато имахме възможност да се скрием — каза д-р Барлоу. — Сега, когато германците със сигурност са ни видели, запя друга песен. Ако не свалим и двата цепелина, ще докладват за това на нашите австрийски приятели.
— Е, можеше по-рано да си промени мнението — Дерин погледна надолу към ръцете си, които силно я боляха. — Нямаше да ми е излишна малко помощ за онази верига.
Д-р Барлоу я потупа по рамото.
— Справихте се добре, господин Шарп.
Дерин се направи, че не чува комплимента и се изправи. Дойде й достатъчно да се развява безпомощно като парцалена кукла. Хвана се за двете дръжки, висящи от тавана и се издърпа нагоре и навън през люка.
Студът я удари в лицето. Беше като да си на гърба на кораба по време на буря, а хоризонтът се люлееше на всяка крачка.
Дерин примижа срещу вледеняващия вятър. Цепелините се движеха ниско, влачейки въжета по земята. По въжетата се спускаха хора и се приземяваха в снега с оръжия и екипировка на гърбовете.
Но защо изобщо се занимаваха с това? Ако искаха да унищожат Левиатан можеха да останат горе и да използват въздушни бомби.
Скочи обратно в кабината.
— Спускат хора на земята.
— Това са Кондори Зет-50 — каза Алек. — Превозват командоси, наместо тежки оръжия.
— Изглежда целта им е да заловят кораба ни — отвърна д-р Барлоу.
— По дяволите! — изруга Дерин. Жив кораб с водородно дишане в ръцете на Машинистите щеше да е катастрофа — щяха да научат всичко, което можеше да се узнае за слабостите на големите кораби.
— Но не се ли боят от нас?
— Сигурно имат противосамоходни оръжия на борда — мрачно каза Алек. — Не могат да ги изстрелват от въздуха. Но на земята ще ни дадат да се разберем.
Дерин преглътна. Беше достатъчно лошо това, че се возеше на тази джунджурия. Но мисълта да бъде сварена жива в някаква бронирана черупка я подлудяваше.
— Отново се нуждаем от помощта ти, Дилан.
Тя се вторачи в Алек.
— Да не би сега да поискате да управлявам тази машинария?
— Не — отвърна той. — Кажи ми, можеш ли да стреляш с картечница Спандау?
Дерин дори не знаеше какви са тези картечници, но беше стреляла с въздушни пушки много пъти. Това, обаче, беше доста по-различно. Както всичко останало, изобретено от Машинистите, беше десет пъти по-шумно, по-нестабилно и по-неуправляемо, отколкото изглеждаше. Когато натисна спусъка за проба, оръжието затрака като подвижна клапа в ръцете й. От едната му страна хвърчаха гилзи и се отблъскваха от стените на кабината с горещ металически вой.
— Да му се не види! — развика се тя. — Как можеш изобщо да уцелиш нещо с това?
— Просто го насочете най-общо в нужната посока — намеси се д-р Барлоу. — Машинистите компенсират липсата на финес с поголовна разруха.
Дерин се наведе напред, надничайки през миниатюрната дупчица. Виждаше само сняг и небе. Почувства се полусляпа и затворена в най-тясното пространство. Беше обратното на това да гледа от гърба на Левиатан и да вижда битката под себе си като на шахматна дъска.
Хвърли поглед на Клоп, който беше на другата картечница. Вместо да гледа навън, просто чакаше Алек да му каже кога да стреля.
— Дръжте това. Ей сегичка се връщам — рече Дерин и се издърпа нагоре през отвора.
И двата Кондора вече бяха спуснали командоси. Едната група се насочваше към Левиатан, а цепелинът им ги прикриваше отгоре с картечен огън. Другата група сглобяваше някаква артилерийска машина — оръдие с продълговато дуло, насочено директно срещу Бурехода.
— Ах, по дяволите — извика тя.
Машинистите работеха бързо и само след минути дулото на оръдието изригна в огън. Самоходът се изви под краката й и ударната вълна я захвърли срещу отвора с ужасна сила. Едва успя да се задържи да не падне през дупката и само краката й увиснаха през нея.
За миг се зачуди дали не ги бяха уцелили. Тогава почувства снаряда, който профучаваше покрай тях, а ушите й започнаха да пукат. Буреходът бе направил широк оборот и най-после си връщаше равновесие на снега.