Или Алек се справяше блестящо с управлението, или беше тотално откачил. Крачеха право към противосамоходното оръдие, накланяйки се напред и назад точно в обсега му, докато войниците отчаяно презареждаха.
Дерин се пусна обратно при картечниците и хвана своето оръжие, насочвайки го ниско долу. Предполагаше, че ще са при германските командоси след около пет секунди, ако дотогава не ги направеха на парчета.
— Приготви се! — извика Алек.
Дерин дори не изчака, а направо натисна спусъка. Оръжието подскачаше и тракаше в ръцете й, изстрелвайки смърт във всички посоки. Няколко тъмни форми се плъзнаха покрай дупчицата пред нея, но нямаше представа дали бяха хора или скали или противосамоходното оръдие.
Кабината се разтресе от металически удар и светът внезапно започна да се накланя наляво. Дерин бе захвърлена от картечницата си и тя се подхлъзна върху търкалящите се по целия под празни гилзи.
Приземи се върху нещо меко, което се оказа д-р Барлоу и Таса, които се бяха сгушили в ъгъла.
— Съжалявам, госпожо! — извика тя.
— Не се тревожете — отвърна дамата. — Вие не сте кой знае колко тежък.
— Мисля, че успяхме да го уцелим! — извика Алек, все още въртейки контролните лостове.
Дерин се изправи на крака и се издърпа нагоре и извън люка отново. Зад тях противосамоходното оръдие лежеше в развалини сред гигантските им стъпки — преобърнато и с пречупено дуло. Хората бяха пръснати по земята — някои не помръдваха, а белият сняг около тях беше обагрен в яркочервено.
— Успя, Алек! — извика тя с дрезгав глас.
Завъртя се, за да погледне и напред. Буреходът вече се движеше към друга група командоси. Те залягаха в снега, а над тях летяха артилерийски ястреби — острите им нокти проблясваха зловещо на слънцето.
Неколцина от командосите се обърнаха и забелязаха самохода, който се приближаваше към тях, а Дерин се зачуди дали щеше се наложи да стреля отново с това смъртоносно оръжие. Тогава Буреходът под нея се разтресе отново. От долната част се надигна облак дим и покри Дерин, изпълвайки устата й с остър вкус.
Очите й смъдяха, но тя се насили да ги отвори в момента, в който снарядът удари. Той експлодира сред командосите, разхвърляйки мъжете на всички посоки.
— Да му се не види — измърмори тя.
Когато димът и снежинките се уталожиха, навън не помръдваше нищо, освен няколко ястреба, които летяха обратно към Левиатан. Дерин погледна обратно към оръдието. Оцелелите вече бягаха, а един Кондор се спускаше надолу, за да ги събере от леда.
Машинистите се оттегляха!
Но къде беше другият цепелин?
Огледа хоризонта — нищо. После върху снега пробяга сянка — в посока на запад и Дерин погледна право нагоре. Цепелинът беше точно над тях, а бомбената установка се подготвяше да се включи в боя. Ято флашетни прилепи се издигаше все по-нагоре и тя забеляза стряскащия снаряд, който летеше в дъга от Левиатан към тях, готов да избухне и да ги изплаши така, че да изпуснат товара си.
Грабна дръжката върху капака на люка и скочи долу, затваряйки плътно отвора след себе си.
— Започва бомбардировка! — извика. — Както и проклети флашети!
— Видимост на четвърт — нареди спокойно Алек и Клоп започна да върти манивелата от своята страна на кабината. Дерин забеляза още една до себе си и се зачуди накъде трябва да я върти точно.
Докато протягаше ръка, светът експлодира…
Заслепяваща светлина освети кабината, последвана от гръмовен трясък, който отново събори Дерин. Подът се люлееше и всичко се накланяше надясно. Скърцането на чарковете и воят на Таса се просмукваха през полуоглушелите й уши, а после удари рамото си в една от металните стени, когато цялата кабина се наклони за пореден път и то силно.
През визьора се посипа снежна лавина и тя остана погребана сред студ и внезапна тишина…
Тридесет и три
Алек се опита да помръдне, но ръцете му бяха като заковани, притиснати в смразяващата прегръдка на снега.
Опита се да се бори за кратко, а после осъзна, че все още е вързан за пилотското кресло. Когато разкопча катарамите и се изплъзна от стола, светът сякаш се намести отново.
Визьорът беше наопаки, като вертикалната цепка в окото на котка.
Сега като се замисли, цялата кабина лежеше странично. Десният борд играеше ролята на под, а всички дръжки на тавана висяха в безпорядък.