Алек примижа и покри лицето си. Целият въздухоплавателен съд светеше из отвътре, докато се издигаше отново, носен от собствената си топлина. Алуминиевият скелет вътре се стопяваше. Кондорът се усука, счупи се през средата, а от цепнатината израсна грамадна огнена гъба.
После двете половини отново полетяха надолу в спираловидна линия.
Изглеждаше сякаш се удариха леко в земята, но снегът се гърчеше и съскаше докато стопеният метал и горящият водород го превръщаха в пара. Бели облаци се надигнаха около двете половини и Алек чу ужасяващи крясъци над пукота на пламъците.
— Вие, Машинистите, наистина трябва да се научите да използвате въздушни пушки.
Алек се обърна.
— Дилан! Добре ли си?
— Е, нали ме знаеш — рече момчето. Челото му бе превързано, а очите му искряха, докато наблюдаваше огнения ад. — Малко ароматни соли и пак съм на крак. — Усмихна се и се олюля леко.
Алек обгърна момчето през раменете, за да го задържи, но очите им бяха привлечени отново към умиращия съд.
— Ужасно, нали? — прошепна Алек.
— Много прилича на кошмарите ми. — Дилан се огледа. — Виж, другият се измъква.
Алек се обърна. Виждаше се как вторият цепелин се отдалечава. Няколко от по-големите ястреби на Левиатан го преследваха, понесли хора на гърбовете си. Но съвсем скоро прелетя над планините, в посока към хангарите на Боденското езеро.
— Надвихме ги — каза Дилан с уморена усмивка.
— Може би. Но сега ще знаят къде сме.
Алек погледна отново към Бурехода — счупен и притихнал, с изключение на съскането от горещото масло, което прокапваше на снега. Ако Клоп не успееше да го поправи, германците щяха да заварят два трофея, щом се върнеха — раненият Левиатан и изчезналият принц фон Хохенберг.
— Когато се върнат — каза, — ще водят повече от чифт Кондори.
— Е, може би. — Дилан го плесна по рамото. — Но не се тревожи, Алек. Ние ще сме готови за тях.
* * *
— Може би Дарвинистите ще могат да ни помогнат — каза Клоп.
Алек погледна към двигателите, където стоеше и подаваше инструменти на Хофман. Трансмисията не беше толкова зле, колкото бе очаквал. И последната капка масло бе изтекла, но никой от чарковете не беше счупен.
Изникваше отново истинският проблем. Едно от колената на самохода се бе усукало. Може би щеше да е в състояние да ходи, но друг въпрос беше как ще го вдигнат.
Алек поклати глава.
— Съмнявам се, че имат достатъчно силни зверове, които да могат да повдигнат един самоход.
— Имат един — рече Клоп, загледан в огромната маса на кораба. — Когато онзи безбожен звяр успее да се издигне, можем да вържем Бурехода за него. Като да задвижваш кукла на конци.
— Тридесет и петтонна марионетка? — На Алек му се искаше д-р Барлоу да беше още с тях, щеше да е наясно с подемния капацитет на Левиатан. Но тя и Дилан бяха тръгнали към кораба, за да проверят безценните й яйца.
— Защо не? — попита Клоп и погледна към замъка. — Имат цялата храна, за която могат да мечтаят.
От другата страна на ледника изоставеният товар на Бурехода беше отрупан от птици. Дарвинистите бяха изпратили хора да отворят сандъците и варелите и не след дълго изгладнелите ята вече се спускаха към тях.
Създанията на Левиатан изглежда разбираха, че нямат време за губене.
— Млади господарю? — тихо повика Хофман. — Задават се неприятности.
Алек погледна нагоре и забеляза една фигура в кожено палто, която крачеше към тях в снега. Почувства как устата му пресъхва.
Лицето на граф Волгер носеше студено изражение. Едната му ръка бе сключена около дръжката на сабята.
— Разбирате ли какво ни сторихте? — попита.
Алек отвори уста, но нищо не излезе оттам.
— Вината беше… — започна Клоп.
— Замълчете — Волгер надигна ръка. — Да, трябваше да ударите този млад идиот по главата, за да не ви се бърка. Но искам да чуя неговото обяснение, а не вашето.
— В интерес на истината, те удариха мен по главата — измънка Клоп и тръгна към Бауер, за да му помогне.
Алек се изправи.
— Изборът ми беше правилен, графе. Единственият начин да останем под прикритие бе да свалим двата цепелина. — Посочи към обгорените останки в снега. — Все пак успяхме да надвием единия.
— Да, браво — иронично отвърна Волгер. — Успях да видя брилянтната ви стратегия да стоите под открития му огън.
Алек бавно си пое дъх.