— Боя се, че имаме нужда от нещо повече от части — каза Алек. — Не можем да изправим самохода на крака.
— Пусти машини! — възкликна Дилан. — Нали ти казах? Не се е случвало да видя някое животно да не може да се изправи само. Е, освен костенурките. И една от котките на леля ми.
Алек надигна вежда.
— Да, сигурен съм, че котката на леля ти щеше да оцелее след онази бомбена атака.
— Би се изненадал. Доста е дебела. — Очите на Дилан светнаха. — А защо не дойдете с нас?
— Това е проблемът — отвърна Алек. — Не мисля, че останалите ще се съгласят, не и ако това означава да се предадем на французите. Но ако има как да се измъкнем, когато се приземите, тогава може би…
Може би щеше да успее да убеди хората си да се спасяват. И може би щеше да си върне малко от уважението на Волгер.
Дилан кимаше.
— Най-вероятно ще направим екстремно приземяване на някое произволно място, така че се съмнявам да има почетна стража, която да ни приветства. А и да ти кажа, трудна работа е това, да летиш свободно на апарат с водородно дишане. Всичко може да се случи.
— Какви са шансовете ви?
— Не са толкова лоши — надигна рамене Дилан. — Веднъж прелетях над цяла Англия с едно Хъксли — и то сам!
— Сериозно? — попита Алек. Като за момче, Дилан изглежда вече беше имал най-необичайни приключения. За миг Алек си пожела да можеше да забрави за рожденото си право и да стане като него — обикновен войник без земя или титла.
— Беше през първия ми ден в Силите — започна Дилан — и се развихри неочаквана буря — една от най-лошите, които някога е виждал Лондон. Успя да вдигне цели сгради от земята, включително и…
Вратата внезапно се отвори широко и д-р Барлоу влетя в машинното, размахвайки калъф с географска карта и с бясно изражение на лицето.
— Капитанът е глупак — обяви тя. — Този кораб е пълен с идиоти!
Дилан отдаде чест.
— Но яйцата са топли като пресен хляб, госпожо!
— Е, това е успокояващо, въпреки че е напълно безсмислено предвид настоящите обстоятелства. Иска да се връща във Франция, видиш ли! — Д-р Барлоу завъртя калъфа в ръцете си, а после разсеяно вдигна очи. — А, Алек. Надявам се, че вашата самоходна машина е в по-добра форма от този окаян кораб.
Той се поклони.
— Боя се, че не, докторе. Господин Клоп е на мнение, че няма да успеем да го изправим повече на крака.
— Толкова ли е лошо?
— Боя се, че да. Всъщност съм тук, за да ви попитам дали можем да се присъединим към вас. — Алек се вторачи в ботушите си. — Ако можете да поемете тежестта на още петима души, ще сме ви много задължени.
Д-р Барлоу потупа калъфа за картата в дланта си.
— Издигането няма да е проблем. Изчерпваме собствената си храна, както и вашата и даваме всичко на животните. — Тя погледна през прозореца. — А и екипажът ни е по-малоброен, отколкото беше някога.
Алек кимна. Беше видял покритите с платно тела навън и мъжете, които се трудеха да ги погребат в твърдия като камък лед под снега.
— Но Франция не е неутрална територия — каза тя. — Ще ви пленят.
— Това е и услугата, за която съм дошъл да ви моля. — Алек си пое дълбоко въздух. — Ще кацнете на произволно място, както каза Дилан. Можем да се измъкнем в момента, в който се приземите.
— И никой няма да се усети — добави Дилан.
Д-р Барлоу кимна бавно.
— Може и да сработи. А ние със сигурност сме ви задължени, Алек. Ала се боя, че не зависи от мен.
— Да не би да казвате, че капитанът няма да си затвори очите? — попита Алек.
— Капитанът е идиот — повтори тя с горчивина. — Отказва да завършим мисията. Не желае дори да опита! Ако някой може да лети на свободен ход до Франция, то със сигурност е възможно да се направи това и до Османската империя. Въпрос на вятър в правилната посока. — Размаха калъфа. — Въздушните потоци на Средиземноморието не са кой знае каква загадка!
— Може и да е малко опасно това, госпожо — обади се Дилан и прочисти гърло. — А и технически погледнато крайната ни цел все още е военна тайна.
Д-р Барлоу погледна към яйцата.
— Напълно безсмислена тайна, на този етап.
Алек се намръщи, зачуден защо Левиатан се бе запътил към Османската империя. Османците бяха убедени антидарвинисти, заради мюсюлманската си религия. Бяха врагове на Русия от векове наред, а султанът и кайзерът бяха стари приятели. Волгер винаги бе твърдял, че рано или късно османците ще обединят сили с Германия и Австро-Унгария.
— А това е неутрална територия, нали така? — предпазливо попита той.
— За момента, да — въздъхна д-р Барлоу. — Това може би ще се промени съвсем скоро и точно поради тази причина, нашето забавяне е катастрофално. Години усилен труд на вятъра.