Алек слушаше гневните й излияния и размишляваше върху това ново развитие. Османската империя беше идеалното място да изчезне. Беше огромно и бедно царство, където само срещу няколко златни монети можеш да стигнеш далеч. Беше пълно с немски агенти, но поне нямаше да падне в плен още с пристигането си.
— Ако нямате нищо против, доктор Барлоу, но мисията ви мирна ли беше или военна?
Тя задържа погледа му за кратко.
— Не мога да ви издам всичките ни тайни, Алек. Но не е ли очевидно, че аз съм учен, а не воин.
— И дипломат?
Д-р Барлоу се усмихна.
— Всички изпълняваме дълга си.
Алек отново погледна към кутията. Какво общо можеха да имат тези яйца с дипломацията беше отвъд неговите разбирания. Ала от значение бе дали д-р Барлоу бе готова да рискува всичко, за да ги отведе до Османската империя…
Което пък даде на Алек една дръзка идея.
— Ами ако ви предоставим двигатели, доктор Барлоу?
Тя надигна вежда.
— Моля?
— Буреходът има два мощни двигателя — каза той. — И двата са в отлично състояние.
Последва кратка тишина и д-р Барлоу се обърна към Дилан.
— Възможно ли е подобно нещо, господин Шарп?
Момчето не изглеждаше особено уверено.
— Сигурен съм, че имат достатъчно мощ, госпожо. Но са ужасно тежки! А и тези машинистки джаджи са голяма играчка. Ще ни трябва много време да ги преработим, а сме притиснати.
Алек поклати глава.
— Хората ви няма да има какво толкова да правят. Клоп е най-добрият майстор-механик в Австрия, лично е избиран от баща ми. Той и Хофман поддържаха Бурехода в работен режим цели пет седмици и то само с една шепа части. Мисля, че ще се справят със задвижването на две перки.
— Е, да, може би — отвърна Дилан. — Но има и нещо повече от това да завъртиш перките.
— Тогава вашите инженери ще могат да ни помогнат. — Алек се обърна към д-р Барлоу. — Какво мислите? Вашата мисия ще продължи, а моите хора и аз ще можем да избягаме при дружеска сила.
— Само че има още един проблем — каза жената. — Ние ще сме зависими от вас.
Алек примигна — не се бе замислил за това. Контролът върху двигателите означаваше контрол върху целия кораб.
— Можем да обучим инженерите ви по пътя — отвърна той. — Моля ви, повярвайте ми, встъпвам в този съюз с добри намерения.
— Вярвам ви, Алек — отговори тя. — Но вие сте само момче. Как мога да съм сигурна, че думата ви тежи пред хората ви?
— Защото съм… — започна Алек, а после бавно си пое дъх. — Ще правят каквото кажа аз. Размениха граф за мен, не помните ли?
— Помня — каза тя. — Но ако ще се договарям с вас, Алек, трябва да знам кой сте в действителност.
— Аз… не мога да ви кажа това.
— Нека да ви улесня, тогава. Най-добрият механик в Австрия е част от домакинството на баща ви?
Алек бавно кимна.
— И вие твърдите, че бягате от пет седмици — продължи тя. — Така че пътешествието ви, грубо пресметнато, е започнало около двадесет и осми юни?
Алек замръзна на място. Д-р Барлоу бе назовала именно нощта, през която Волгер и Клоп бяха дошли за него в спалнята му — нощта, през която бяха загинали родителите му. Явно вече го бе подозирала, след като се бе изпускал толкова пъти. А току-що й бе посочил и последните парченца от пъзела.
Опита се да отрече, но изведнъж не можеше да продума. Беше по-лесно да се контролира, когато криеше отчаянието си, но сега празнотата вътре в него се надигаше отново.
Д-р Барлоу посегна и го хвана за ръката.
— Много съжалявам, Алек. Сигурно е било ужасно. Значи слуховете са верни? Били са германците, нали?
Той извърна лице, неспособен да понесе жалостта й.
— Преследват ни от онази първа нощ.
— Тогава ще трябва да ви отведем оттук. — Тя се надигна, събирайки полите на пътния си шлифер. — Ще обясня всичко на капитана.
— Моля ви, госпожо — каза Алек, докато се опитваше да успокои гласа си. — Не казвайте на другиго кой съм аз. Може да усложни нещата.
Д-р Барлоу се замисли за миг, а после каза:
— Предполагам, че това може да остане между нас, поне засега. Капитанът ще е доволен от предложението ви за двигателите.
Тя отвори вратата, а после се извърна. На Алек му се искаше просто да се махне. Празнотата вече го заливаше неконтролируемо, а той не искаше да плаче пред жена.
Ала всичко, което каза бе:
— Грижете се за него, господин Шарп. Ще се върна.
Тридесет и пет
Тъгата на Алек бе очевидна от самото начало, поне така смяташе Дерин.