— И ще скучае сам на палубата, и ще се мотае в билярдната? А играе много лошо. Вижте, че сакото му е бяло отпред. Само най-калпавите играчи залягат така върху ръба на билярдната маса. Това трето.
— Е добре, а какво ще кажете за ей онази дама?
Увлечена в играта, Клариса посочи мисис Блекпул, която пристъпваше достолепно под ръка с компаньонката си.
Фандорин с безразличие огледа почтената дама.
— Всичко е изписано по лицето й. Връща се от Англия при мъжа си. Ходила е да се види с порасналите си деца. Мъжът й е военен. Полковник.
Мистър Блекпул наистина беше полковник и командваше гарнизона в някакъв град в северна Индия.
Това беше вече прекалено.
— Обяснете ми! — настоя Клариса.
— Подобни дами не пътуват до Индия сами, освен ако съпругът не служи там. Възрастта й вече не е такава, че да тръгне на подобно п-пътешествие за първи път, значи се връща. Защо ще е ходила до Англия? Само за да се види с децата си. Предполагам, че родителите и са вече на онзи свят. От решителния и властен израз на лицето й виждам, че е свикнала да командва. Гарнизонните или полковите първи дами изглеждат точно така. Обикновено ги възприемат като по-важно началство от самия командир. Искате да знаете защо е тъкмо жена на полковник? Ами защото ако беше г-генералша, щеше да пътува в първа класа, а тя, погледнете, има сребърна значка. Както и да е, да не си губим времето с глупости — Фандорин се наведе и й прошепна: — Я по-добре да ви разкажа за онзи орангутан. Много интересен субект е.
До мистър Бъбъл беше спрял маймуноподобният мосю Боало, бивш член на уиндзорската компания, който своевременно беше напуснал злощастния салон и затова се изплъзна от мрежите на комисар Гош. Дипломатът тихо й каза на ухо:
— Човекът, когото виждате, е престъпник и злодей. Най-вероятно е продавач на опиум. Живее в Хонконг. Женен е за китайка.
Клариса прихна:
— Този път не познахте! Това е мосю Боало от Лион, филантроп и баща на единайсет чисти французойчета. И не продава опиум, а чай.
— Как не — хладнокръвно отвърна Фандорин. — Погледнете го по-внимателно. Маншетът му е щръкнал и се вижда синята к-кръгла татуировка над китката му. Виждал съм подобна в една книга за Китай. Това е белег на една от хонконгските т-триади, тайни престъпни организации. За да може някой европеец да стане член на триада, той трябва да е криминален тип от голяма класа. И да е женен за китайка, разбира се. Само п-погледнете физиономията на този „филантроп“ и всичко ще ви стане ясно.
Клариса не знаеше дали да вярва или не, а Фандорин със сериозен израз на лицето рече:
— Това още нищо не е, мис Стамп. Мога да ви говоря за някого дори с в-вързани очи. Бих го познал по шума, който издава, и по миризмата. Опитайте, ако искате.
Той тутакси отвърза бялата си атлазена вратовръзка и й я подаде.
Клариса опипа плата — плътен, непрозрачен — и върза очите на дипломата. Някак случайно докосна бузата му — гладка и гореща.
Скоро откъм кърмата се зададе идеалната кандидатура — известната суфражетка лейди Кембъл, тръгнала за Индия да събира подписи за даване избирателно право на омъжените жени. Мъжеподобна, масивна, късо подстригана, тя трополеше по палубата като товарен кон. Как да се сетиш, че е дама, а не боцманът.
— Е, кой идва? — попита Клариса, която вече се превиваше от смях.
Уви, не се забавлява дълго. Свъсил чело, Фандорин отсечено заговори:
— Шумоли пола. Жена е. С т-тежка стъпка. Силен характер. На години. Възгрозна. Пуши. Късо подстригана.
— Защо късо подстригана? — изписка Клариса и закрила очите си с шепи, се заслуша в слонските стъпки на суфражетката. Как бе познал?!
— Щом жената пуши, значи е подстригана и прогресивна — звучеше равният глас на Фандорин. — А тази на всичко отгоре презира модата и носи някаква безформена роба, яркозелена на цвят, но с ален колан.
Клариса онемя. Невероятно! Със суеверен ужас тя махна ръце от лицето си и видя, че Фандорин вече е свалил вратовръзката и дори я е вързал на изискан възел. Сините очи на дипломата сипеха весели искри.
Всичко беше много мило, но разговорът не свърши добре. След като се насмя до насита, Клариса много изтънко подхвана темата за Кримската война. Каква трагедия била тя и за Европа, и за Русия. Леко загатна спомените си оттогава, като ги направи малко по-детски, отколкото бяха в действителност. Очакваше взаимна откровеност, защото се надяваше да разбере на колко години все пак е Фандорин. Сбъднаха се най-лошите й опасения:
— Аз тогава още не съм бил роден — простодушно си призна той и й подряза крилата.