Комисар Гош изслуша дипломата без особено внимание. Каза, че като представител на закона се интересува от два въпроса: как негърът е проникнал на кораба и защо е нападнал мадам Клебер.
Тогава научихме, че на някои от присъстващите напоследък по тайнствен начин започнали да изчезват разни неща от каютите. И аз си спомних за същото, но си замълчах. По-нататък се установи, че този-онзи също са виждали огромна черна сянка (мис Стамп) или че през прозореца им е надничало черно лице (мисис Труфо). Сега вече е ясно, че не са били халюцинации или плод на женска впечатлителност.
Всички се нахвърлиха на капитана. Защото през тия дни над всеки от пътниците е витаела смъртна опасност, а началството на кораба не е имало никакво понятие. Клиф-сан пламна от срам. Трябва да признаем, че авторитетът му бе сериозно накърнен. Аз тактично се извърнах, за да му спестя неудобството.
После капитанът помоли всички очевидци на инцидента да се върнат в салон „Уиндзор“ и се обърна към нас с думи, изпълнени със сила и достойнство. Първо се извини за случилото се и помоли да не казваме на никого за „печалния инцидент“, тъй като на кораба можело да започне масова психоза. После обеща, че матросите незабавно ще претърсят всички трюмове, пространството под тях, килерите, складовете и дори помещенията за въглища. Гарантира, че на кораба му няма да има повече никакви чернокожи крадци.
Капитанът е чудесен човек. Истински морски вълк. Говори малко нескопосано, с кратки фрази, но си личи, че душата му е читава и работата му е по сърце. Веднъж чух как Труфо-сенсей разправи на комисаря, че капитан Клиф е вдовец и душа дава за единствената си дъщеря, която е изпратена в някакъв пансион. Мисля, че това е много трогателно.
Е, май започвам да идвам на себе си. Взех да пиша по-прегледно и ръката ми вече не трепери. Мога да мина към най-неприятното.
При повърхностния оглед на мадам Клебер забелязах, че няма кръвонасядания. Имах и още някои съображения, които може би трябваше да споделя с капитана и комисаря. Но от всичко най-много исках да успокоя бременната жена, която не можеше да се съвземе след шока и дори напротив — имаше категоричното намерение да се докара до истерия.
Казах й възможно най-мило:
— Може чернокожият изобщо да не е искал да ви убие, мадам. Влезли сте тъй ненадейно, запалили сте лампата и той просто се е уплашил. Защото…
Тя не ме остави да се доизкажа:
— Той да се е уплашил? — ненадейно злобно изсъска Клебер-сан. — Да не би вие да сте се уплашили, мосю азиатец? Да не мислите, че не забелязах как жълтата ви муцунка наднича иззад гърбовете на другите?
Досега никой никога не ме е оскърбявал така. Най-лошото беше, че не успях да се направя, сякаш слушам думи на глупава истеричка и да отмина с презрителна усмивка. Клебер-сан ме прониза в най-уязвимото място!
Нямаше какво да кажа. Страдах жестоко, а тя ме гледаше с презрителна гримаса на злобното си разплакано лице. Ако в този момент можех да потъна в прословутия християнски ад, непременно щях да натисна ръчката на люка. Най-лошото беше, че пред очите ми падна кървавото перде на яростта, от което най ме е страх. Точно в състояние на ярост самураят върши деяния, пагубни за кармата. После цял живот трябва да изкупва вината си заради единствения миг, в който е изгубил контрол над себе си. Може да стори такива неща, че и сепуку да му е малко.
Излязох от салона в страх, че няма да се удържа и ще причиня на бременната нещо ужасно. Не знам дали щях да мога да се овладея, ако подобно нещо ми беше казано от мъж.
Заключих се в каютата и извадих чувала с египетски тикви, които си бях купил на пазара в Порт Саид. Те са малки като глави и много корави. Купих си петдесетина.
За да отмия кървавото перде пред очите си, започнах да тренирам прав удар ребром с дланта. Понеже бях много развълнуван, ударът все ставаше несполучлив: тиквите не се разцепваха на еднакви половинки, а на по седем-осем парчета.
Лошо.
Втора част
Аден — Бомбай
Гинтаро Аоно
4-ти месец, 7-ми ден, в Аден
Руският дипломат е човек с дълбок, почти японски ум. Фандорин-сан притежава не европейската способност да вижда явлението в цялата му пълнота, без да затъва в дреболии и технически подробности. Европейците са ненадминати експерти по всичко, що се отнася до умението, те много добре знаят как. Докато ние, азиатците, притежаваме мъдрост, понеже знаем защо. За косматите процесът на движение е по-важен от крайната цел, а ние не отместваме поглед от блещукащата в далечината пътеводна звезда и затова често пъти не ни стига време да се огледаме наоколо. Ето защо белите навред излизат победители в дребните схватки, а жълтата раса запазва непреклонно спокойствие, защото знае прекрасно, че всичко това е преходна суета, която не заслужава внимание. Така или иначе, в най-важното, единствено същественото, победителите ще сме ние.