Сърцето на Гош, стария копой (комисарят обичаше да окачествява сам себе си по тоя начин) затрепка от ловджийска страст, след като не откри златна значка у новака — нямаше я нито на копринения ревер на изисканото лятно пардесю, нито на сакото, нито на ланеца на часовника. Топло, съвсем топло, рече си Гош, докато поглеждаше зорко контето и пафкаше с любимата си глинена лула. Тъй де — от къде на къде реши, стар глупако, че душегубецът непременно ще се качи в Саутхамптън? Престъплението е извършено на 15 март, а днес вече е 1 април. Човек спокойно може да се добере до Порт Саид, докато параходът заобиколи очертанията на Западна Европа. И ето ти го на борда, всичко съвпада — явно типичен клиент, с билет за първа класа, и най-важното — без златен кит.
От известно време насам Гош беше започнал да сънува дяволската значка с абревиатурата на параходната компания „Джаспър-Арто партнършип“, хем и сънищата все бяха ужасно гадни. Например, последният.
Комисарят и мадам Гош се разхождаха с лодка из едно езерце в Булонския лес. Слънцето грееше, чуруликаха птички. Изведнъж над върховете на дърветата се подаде гигантска златиста муцуна с опулени кръгли очи, зина така, че спокойно можеше да глътне Триумфалната арка, и взе да засмуква езерцето. Гош, облян в пот, гребеше с веслата. Междувременно излезе, че изобщо не са в парка, ами насред безбрежен океан. Греблата се огъваха като сламки, мадам Гош болезнено го бодеше в гърба с чадъра си, а огромното сияйно туловище бе запречило целия хоризонт. Чак когато то изстреля фонтан, закрил половината небе, комисарят се събуди и с треперещи ръце заопипва нощното шкафче — къде ли беше оставил лулата и кибрита?
Гош видя кита за пръв път на улица „Грьонел“ по време на огледа на тленните останки на лорд Литълби. Англичанинът се бе проснал, устата му зинала в беззвучен крясък — изкуственото чене изскочило навън, на мястото на темето — кървава каша. Гош приклекна — стори му се, че между пръстите на трупа проблясва златна искрица, и като я разпозна, чак заръмжа от удоволствие. Беше го споходила рядка, направо нечувана сполука, каквито се случват само в криминалните романи. Милият покойник бе преподнесъл на следствието важна улика — не на поднос, в ръчичка. Ето ти я, Гюстав, дръж. Само смей да изтървеш тоя, дето ми размаза главата — ще има да се пукаш от срам, дърт пън такъв.
Златната емблема (всъщност в началото Гош нямаше представа, че това е емблема — мислеше, че е някаква висулка или украшение с монограм на собственика) можеше да принадлежи единствено на убиеца. Комисарят, естествено, показа за всеки случай кита на младшия лакей (ама и късмет беше извадил момъкът, на 15 март имал почивен ден и това му беше спасило живота), но лакеят никога не беше виждал лорда да има такава джунджурийка. И слава Богу.
Тогава се завъртяха колелата и заскърцаха зъбчатките на тромавия полицейски механизъм — министърът и префектът хвърлиха най-елитните сили за разкриване на „престъплението на века“. Още вечерта на следващия ден Гош беше наясно, че трите букви върху златния кит не са инициалите на някой задлъжнял прахосник, а обозначение на новосформиран франко-британски мореплавателски консорциум. Китът пък бил емблема на невероятния кораб „Левиатан“, неотдавна пуснат на вода в Бристол, който се готвеше за първия си рейс до Индия.
Вестниците от месеци тръбяха за гигантския параход. Сега обаче стана ясно, че за първото плаване на „Левиатан“ в Лондонския монетен двор са били поръчани златни и сребърни възпоменателни значки: златни за пътниците от първа класа и старшите офицери на кораба, сребърни за втората класа и младшите офицери. Разкошният кораб, съчетал постиженията на съвременната техника с нечуван комфорт, изобщо не предвиждаше трета класа. Компанията гарантираше на пътешествениците пълно обслужване, тъй че не беше наложително човек да си взема слуги. „Внимателни лакеи и тактични камериерки на параходството имат грижата да се почувствате на борда на «Левиатан» като у дома си!“ — гласеше рекламата, отпечатана по вестниците из цяла Европа. Късметлиите, ангажирали каюти за първия рейс Саутхамптън — Калкута, получаваха заедно с билета си и златен или сребърен кит в зависимост от класата. Самият билет можеше да се поръча във всяко голямо европейско пристанище от Лондон до Константинопол.