— Гнусната Мари Санфон е виновна за всичко, сещам се! — избухна Милфорд-Стоукс. — Отвратителна история, отвратителна!
— Никой не може да е сигурен. Но пръстенът така и не се намерил — разпери ръце комисарят. А подир два дни Мари отишла при игуменката и обляна в сълзи, и казала, че всички я гледат накриво, затова иска да напусне светата обител. Майката игуменка, която също някак странно охладняла към предишната си любимка, не я спряла.
— Трябвало е да я претърсят пред портите — със съжаление рече мистър Труфо. Току-виж открили аметиста някъде под полите й.
Когато преведе думите си на своята съпруга, тя го ръгна с острия си лакът, вероятно сметнала забележката му за неприлична.
— Дали не са я претърсили или са, но не са го намерили — не знам. После обаче Мари заминала не за къде да е, ами за Антверпен, града, прочут, както знаем, като световна столица на скъпоценните камъни. Там довчерашната монахиня изведнъж забогатяла и заживяла нашироко. Случвало се да остава и на корав хляб, но за кратко — острият ум, блестящите й артистични заложби и липсата на каквито и да било морални задръжки (комисарят назидателно повиши тон и дори направи малка пауза) й помагали да се сдобива със средства за охолен живот. Полицията на Белгия, Франция, Англия, Съединените щати, Бразилия, Италия и още десетина страни неведнъж задържала Мари Санфон по подозрение в най-различни престъпления, но нито веднъж не могли да я обвинят: ту нямало за какво да се хванат, ту не им стигали уликите. Ето, ако желаете, ще ви разкажа две-три случки от списъка с подвизите й. Да не ви е скучно, мадмоазел Стамп?
Клариса не отговори, сметна, че е под достойнството й. Но бе изгубила душевно равновесие.
— 1870-а година — заяви Гош, след като отново надникна в папката. — Малкото, но богато градче Фетбург в германска Швейцария. Шоколадена и колбасарска промишленост. На четири хиляди жители — осем и половина хиляди прасета. Кът на тлъсти идиоти. Пардон, мадам Клебер, не исках да обидя родината ви — със закъснение се усети полицаят.
— Нищо — небрежно мръдна рамо мадам Клебер, — аз съм от френска Швейцария. А в онази част, където се намира Фетбург, наистина живеят само тъпаци. Мисля, че съм чувала историйката, смешна е. Но няма значение, разказвайте.
— За някои може и да е смешна — Гош въздъхна с упрек и изведнъж намигна на Клариса, което вече надхвърляше всякакви граници. — Веднъж честните бюргери от градчето изпаднали в неописуемо вълнение. Някакъв селянин на име Мьобиус, известен във Фетбург като безделник и глупак, се похвалил, че предния ден продал земята си, тясна ивица камениста пустош, на една важна дама, която се представила като графиня дьо Санфон. За 30 акра безплодна земя, където не растели дори магарешки бодили, смахнатата графиня броила 3000 франка. Но в кметството на града имало хора по-умни от Мьобиус и историята им се видяла съмнителна. За какво са и дотрябвали 30 акра камъни и пясък? Нещо тук не било наред. За всеки случай изпратили в Цюрих най-пробивния от съгражданите си и той научил, че графиня дьо Санфон е известна личност. Че живее нашироко и весело и най-интересното, често се появявала в компанията на господин Голдзилбер, директора на Държавната железопътна компания. Злите езици твърдели, че господин директорът имал закачка с графинята. Тогава бюргерите се сетили за какво става дума. А трябва да ви кажа, че градчето Фетбург отдавна мечтаело за собствена железопътна линия, за да му е по-евтино да извозва шоколада и шунките. Онази пустош, купена от веселата графиня, се намирала точно между най-близката железопътна гара и гората, където започвали общинските земи. На градските големци веднага им станало ясно, че графинята е научила от любовника си за предстоящия строеж, купила е най-подходящия терен и се кани здравата да се облажи. Тогава в бюргерските им глави се родил изумително дързък план. Пратили парламентьори при графинята и започнали да увещават нейно сиятелство да преотстъпи земята на славния град Фетбург. Хубавицата отначало се дърпала и казвала, че не знае нищо за никаква железопътна линия, но когато кметът й направил тънък намек, че работата намирисва на съучастие между нейно сиятелство и негово превъзходителство господин директора, а това е подсъдно, безпомощната жена изхлипала и се съгласила. Пустеещото място било разделено на трийсет едноакрови парцела и продадено на търг на гражданите. Те само дето не се сбили помежду си, а цената на отделните парцели стигнала до 15 хиляди. Графинята пък получила… — комисарят прекара пръст по редовете: — почти 280 хиляди франка.