— Аз не само съм чувал, но и съм я виждал — рече капитанът. — Веднъж в Макао гледах как един японски щурман би трима американски моряци. Беше ей такъв фъстък, имаш чувството, че да го духнеш — и ще падне, но като заподскача, като заразмахва ръце и крака… Натръшка трима яки китобойци. Замахна ребром към единия и направо му преобърна лакътя. Счупи му костта, представяте ли си? Това се казва удар!
Гош кимна със задоволство:
— И аз съм чувал, че японците владеят тайната на смъртоносния ръкопашен бой без никакво оръжие. Спокойно могат да убият човек само с един пръст. Всички ние неведнъж сме виждали как мосю Аоно се занимава с гимнастиката си. Под леглото в каютата му бяха намерени парчета от строшена тиква, и то много корава. А в чувала имаше още няколко цели. Очевидно обвиняемият е тренирал върху тях точността и силата на удара си. Не мога да си представя каква сила трябва да притежава човек, за да строши подобна тиква с голи ръце на няколко парчета… — комисарят многозначително изгледа присъстващите и съобщи въпросната улика номер две: — Напомням ви, господа, че черепът на нещастния лорд Литълби направо бе раздробен с изключително силен удар с тежък тъп предмет. А сега погледнете мазолестата странична част от дланта на обвиняемия.
Японецът рязко дръпна от масата малките си жилави ръце.
— Не го изпускайте от поглед, Джексън. Този човек е много опасен — предупреди Гош. — Стане ли нещо, стреляйте в крака или в рамото му. А аз ще попитам господин Аоно къде е дянал златната си емблема? Мълчите? Тогава сам ще отговоря на този въпрос: лорд Литълби я е откъснал от гърдите ви в момента, когато сте го ударили смъртоносно ребром с дланта!
Аоно зяпна, сякаш да каже нещо, но прехапа устна със здравите леко криви зъби и затвори очи. Лицето му стана странно отчуждено.
— Очертава се следната картина на престъплението на улица „Грьонел“ — започна да обобщава Гош. — Вечерта на 15 март Гинтаро Аоно отива в къщата на лорд Литълби с предварителния умисъл да умъртви всички обитатели и да открадне триъгълния шал от колекцията на собственика. В това време той вече има билет за „Левиатан“, който четири дни по-късно ще отплава от Саутхамптън за Индия. Изглежда, в Индия обвиняемият е възнамерявал да се залови с издирването на брахмапурското съкровище. Ние не знаем как е успял да убеди клетите слуги да се подложат на „противохолерна имунизация“. Най-вероятно им е представил някакъв фалшив документ от кметството. Той ще да е изглеждал съвсем правдоподобно, защото както личи от получената депеша, студентите, които завършват медицина в Сорбоната, наистина често се използват за провеждане на масови профилактични мероприятия. Сред учащите и ординаторите в университета има доста азиатци, така че жълтата кожа на вечерния посетител едва ли е усъмнила обречените слуги. Най-чудовищна е нечовешката жестокост, с която са били умъртвени двете невинни деца. Аз, господа, имам дългогодишен опит на общуване с отрепки. В бързината някой наш бандит може да хвърли бебе в камината, но ей така, с пресметливо хладнокръвие, без ръката му да трепне… съгласете се, господа, че това не е никак по френски и изобщо не е по европейски.
— Точно така! — гневно възкликна Рение и доктор Труфо го подкрепи от все сърце.
— Нататък е било лесно — продължи Гош. — След като се е убедил, че отровените от инжекциите слуги са потънали в сън, от който никога няма да се събудят, убиецът преспокойно се е качил на втория етаж, влязъл е в залата с колекцията и е започнал да шета. Защото е бил сигурен, че стопанина го няма. Но за зла участ поради пристъпа на подаграта лорд Литълби не е заминал за Спа и се е намирал в стаята си. Като е чул шума от счупено стъкло, той е влязъл в залата и е бил убит по най-варварски начин. Непредвиденото убийство е лишило престъпника от дяволското му хладнокръвие. Най-вероятно той е възнамерявал да вземе повечко от експонатите, за да не привлече вниманието към прословутия шал, но сега се е наложило да побърза. Ние не знаем, може би преди да умре, лордът е изкрещял и убиецът се е уплашил, че виковете ще бъдат чути отвън. Във всеки случай той е грабнал ненужния му златен Шива и бързо е изчезнал, без дори да забележи, че в ръката на убития е останала значката от „Левиатан“. За да обърка следствието, на връщане Аоно е излязъл през прозореца на оранжерията… Не, не е заради това! — Гош се плесна по челото. — Как не се сетих по-рано! Ако са се чули викове, той не е могъл да се върне по същия път! Откъде да знае, може пред вратата на къщата вече да са се били събрали минувачи? Ето защо Аоно е избил стъклото на оранжерията, скочил е в градината и после се е прехвърлил през оградата. Но неговата предпазливост е била излишна — в този късен час на улица „Грьонел“ не е имало жива душа. И да е имало викове, никой не ги е чул…