Е, изглежда, че на изумрудите, сапфирите, рубините и диамантите им е писано да останат там, докато някое земетресение не катурне камъка надолу. Дори да стане след сто хиляди години, на скъпоценните камъни няма да им се случи нищо. Те са вечни.
А с мен е свършено. Проклетият шал ми отне всички сили и целия разум. Животът изгуби смисъл. Аз съм смазан, аз съм луд.
— Напълно е прав — завърши комисарят и остави половинката лист. — Край, с това писмото свършва.
— Е, Рение-сан постъпи правирно — рече японецът. — Той зивя недостойно, но достойно умря. За това сте му се опростят много от греховете и в средвастото си раздане той сте поруци нов санс да поправи своите прегресения.
— Не знам за следващото му раждане — Булдога внимателно сгъна листовете и ги прибра в черната папка, — но моето разследване, слава Богу, свърши. Ще си почина малко в Калкута и — обратно в Париж. Случаят е приключен.
Но не щеш ли, руският дипломат поднесе на Рената изненада.
— Тоест как тъй приключен? — високо попита той. — Пак бързате, господин комисар. — И се обърна към Рената, като насочи към нея двете дула на студените си сини очи. — Нима мадам Клебер няма да ни разкаже нищо?
Клариса Стамп
Този въпрос завари всички неподготвени. Впрочем не всички — Клариса с почуда разбра, че бъдещата майка изобщо не се е смутила. Е, да, едва забележимо пребледня и за миг прехапа пълничката си долна устна, но отговори уверено, високо и почти без пауза:
— Прав сте, мосю, имам какво да разкажа. Само че не на вас, а на представителя на закона. — Тя безпомощно погледна комисаря и завърши умоляващо: — За Бога, господине, бих искала да направя признанието си на четири очи.
Изглежда, че за Гош това беше съвсем ненадеен обрат. Детективът запримига, с подозрение изгледа Фандорин и като изпъчи важно двойната си брадичка, изгъгна:
— Добре, елате в каютата ми, щом така сте решили.
Клариса имаше чувството, че полицаят понятие няма какво точно се кани да му признае мадам Клебер.
Всъщност комисарят трудно би могъл да бъде укорен — Клариса също не успяваше да следва стремителния ход на събитията.
Щом вратата след Гош и неговата спътничка се затвори, тя въпросително погледна Фандорин, който май със сигурност знаеше какво точно става. За първи път днес дръзна да го погледне ето така, директно, не изпод вежди и не през премрежени мигли.
Никога досега не беше виждала Ераст (да, да, наум може и по име) толкова обезкуражен. Челото му бе смръщено, в очите бе застинала тревога, пръстите му нервно барабаняха по масата. Нима дори този уверен, притежаващ светкавични реакции човек губеше контрол върху развоя на събитията? Снощи Клариса го видя смутен, но за не повече от миг. Тогава той бързо се овладя.
Как стана?
След бомбайската катастрофа тя три дни не излезе от каютата си. Каза на камериерката, че не се чувства добре, хранеше се вътре, а на разходка излизаше само под прикритието на нощта като някаква крадла.
Със здравето беше наред, но как можеше да се покаже пред свидетелите на нейния позор, особено пред него? Мръсникът Гош я направи за смях, унижи я, окаля я. А най-лошото е, че дори не можеше да го уличи в лъжа, всичко от първата до последната дума беше истина. Да, веднага след като правата й на наследничка влязоха в сила, тя се втурна към Париж, за който толкова много бе чувала и чела. Като нощна пеперуда — към свещ. И си опърли крилцата. Не стига, че срамната история й отне последните трохи от самоуважение, ами сега околните вече знаеха, че мис Стамп е блудница, наивна идиотка, презряна жертва на професионален жиголо.
Мисис Труфо на два пъти идва да я пита как е. Естествено, искала е да се наслади на нейното унижение: престорено ахкаше, оплакваше се от жегата, но безцветните й очички направо грееха от злорадство — сиреч, е, скъпа, коя от нас е истинска лейди?
Японецът също се отби и каза, че при тях е прието, ако някой не е добре, да му се „прави визита за съборезнование“. Предложи медицинските си услуги. Гледа я със съчувствие.
Накрая почука и Фандорин. Клариса разговаря с него рязко, не му отвори вратата и каза, че имала мигрена.
„Нищо — рече си, докато унило в самота дъвчеше бифтека. — Трябва да изтърпя девет дни до Калкута. Много важно, че девет дни ще стоя затворена. Какво са в сравнение с онзи близо четвърт век, който прекарах като заточеница. Тук дори е много по-хубаво, отколкото у леля. Сама, в луксозна каюта, с хубави книги. А в Калкута незабелязано ще се измъкна на брега и тогава вече наистина ще отворя нова, неопетнена страница.“