— Ще му мислим, ако наистина се случи — отвърна Милър и ги поведе по мъждиво осветения коридор навътре.
Сервизният тунел бе изпълнен с електрически кабели, прикрепени в плътен сноп. Простираше се напред под червеникавата аварийна светлина и се губеше в мрака след трийсет-четирийсет стъпки. Светлината се процеждаше от фосфоресциращи лампи на стената. Наоми трябваше да се наведе, за да върви, беше с няколко сантиметра по-висока от тунела. Тя опря гръб на стената и приведе рамене.
— Мислех си, че правят тези коридори достатъчно високи за поясни — изръмжа раздразнено.
Холдън докосна с пръсти стената и напипа издълбания в камъка идентификационен номер на коридора.
— Поясните, които са строили този тунел, не са били високи — посочи той. — Тук сигурно минават някои от главните захранващи кабели. Тунелът се спуска право към първата колония. Хората, които са го дълбали, са израснали в гравитация.
Милър, който също трябваше да наведе глава, изпъшка и коленичи на пода.
— Да оставим за по-късно уроците по история — предложи той. — Първо да измислим как да се махнем от този камък.
Еймъс, който разглеждаше кабелите, подметна през рамо:
— Ако видите оголена изолация, стойте надалече. По този дебеланко тук минават няколко милиона волта. Могат да ви опекат на място.
Алекс приседна на каменния под до Наоми.
— Знаете ли — поде той, — че ако решат да изолират станцията, ще източат въздуха от страничните коридори.
— Съгласен съм с вас — прекъсна го ядно Холдън. — Мястото е отвратително. А вие имате разрешението ми да млъкнете. — Сетне се обърна към Милър. — И тъй, детектив. Сега какво?
— Ами сега — отвърна Милър, — ще изчакаме да се махнат полицаите, измъкваме се и право на доковете. Тълпата ще е в укритията. Трудната част е да преминем нивото с казината.
— Не можем ли да се придвижваме по сервизните коридори? — попита Алекс.
Еймъс поклати глава.
— Не и ако не разполагаме с точна карта. Изгубиш ли се тук, здравата си го загазил.
Холдън се направи, че не ги е чул.
— Добре, значи чакаме да откарат тълпата в укритията и излизаме.
Милър кимна и известно време те се измерваха с погледи. Напрежението между двамата бе почти осезаемо. Милър помръдна рамене, сякаш го мъчеха сърбежи.
— Защо, според теб — попита Холдън, — банда церерски главорези се опитват да натикат всички в радиационните укрития, когато няма заплаха от радиация? И защо полицията на Ерос им позволява?
— Добър въпрос — рече Милър.
— Ако разчитат на тези типове, съвсем обяснимо е защо опитът за отвличане в хотела се провали. Не ми приличат на професионалисти.
— Ни най-малко — съгласи се Милър. — Очевидно това не е стихията им.
— Вие двамата няма ли да млъкнете? — тросна се Наоми.
За около минута се възцари тишина.
— Глупаво ще е да излезем, за да видим какво става, нали? — попита Холдън.
— Аха. Каквото и да се случва в укритията, полицаите ще са скупчени там — поясни Милър.
— Сигурно — съгласи се Холдън.
— Капитане — в гласа на Наоми се долавяше предупреждение.
— Но от друга страна — обърна се Холдън към Милър, — ти не си от хората, които търпят загадки.
— Така е — потвърди Милър с кимване и лека усмивка. — А и ти, приятелю, очевидно обичаш да си пъхаш носа навсякъде.
— Речено-сторено.
— По дяволите! — изруга тихо Наоми.
— Какво има, шефе? — попита Еймъс.
— Тези двамата току-що прецакаха плана ни за бягство — отвърна Наоми. После погледна Холдън. — Имам чувството, че си влияете зле един на друг, — а по съвместителство — и на нас.
— А не — възрази Холдън. — Ти няма да идваш. Оставаш тук с Алекс и Еймъс. Дай ни — той си погледна терминала — три часа, за да се ориентираме в обстановката. Ако не се върнем…
— Оставяме ви на гангстерите, намираме си работа на Тихо и доживяваме щастливо последните си дни — довърши Наоми.
— Именно — ухили се Холдън. — Не се правете на герои.
— Не сме си го и помисляли, сър.
Приклекнал в мрака на сервизния коридор, Холдън наблюдаваше как бандитите от Церера, облечени с полицейска екипировка, превеждат последните групички. Системата за оповестяване продължаваше да твърди, че съществува радиационна опасност, и настояваше гражданите на Ерос да оказват пълно съдействие на спешните екипи и служебния персонал. Холдън тъкмо избра една групичка, към която да се присъедини, когато Милър сложи ръка на рамото му.