— Почакай — рече. — Искам да се обадя.
Той бързо набра един номер на ръчния си терминал и след няколко секунди на екрана се изписа „Няма достъп до мрежата“.
— Телефоните са изключени, така ли? — попита Холдън.
— Това е първото, което и аз щях да направя — отвърна Милър.
— Ясно — промърмори Холдън, макар че очевидно не му беше.
— Какво пък, остава да опитаме двамата. — Милър извади пълнителя на пистолета и се зае да го допълва с патрони от джоба си.
Макар че бе преживял достатъчно престрелки, за да убият ентусиазма му до края на живота, Холдън също извади своя пистолет и провери пълнителя. Беше го сменил след престрелката в хотела. Чукна леко дръжката, за да се наместят патроните, и пъхна оръжието в колана. Забеляза, че Милър държи своя прилепен отстрани до бедрото и прикрит от якето.
Не се оказа особено трудно да проследят една групичка през станцията до вътрешните отсеци, където се намираха радиационните укрития. Достатъчно беше да се придвижват в темпото на групата и никой не им обръщаше внимание. Холдън мислено отбеляза огромния брой патрули на кръстовищата. Щеше да е доста трудно да се върнат назад.
Когато групата най-сетне спря пред голяма метална врата със знака за радиационна защита, двамата се дръпнаха встрани и се прикриха зад голяма саксия с папрати и ниски дръвчета. Лъжеполицаите накараха всички да се приберат в укритието, затвориха зад тях вратата и я заключиха с карта. Оставиха само един човек на пост пред вратата и си тръгнаха.
— Хайде да го помолим да ни пусне — прошепна Милър.
— Аз съм пръв — отвърна Холдън, изправи се и се насочи към пазача.
— Ей, тъпако, трябваше да си в укритието или в казиното, така че връщай се обратно при групата си — провикна се пазачът и сложи ръка на дръжката на пистолета.
Холдън разпери пръсти в умиротворяващ жест, усмихна се и продължи напред.
— Ама аз се изгубих от групата. Изостанах назад. Не съм от тук, нали разбираш.
Полицаят посочи с палка надолу по коридора.
— Тръгвай нататък, докато стигнеш стълбището за долния етаж.
Милър сякаш изникна от въздуха в слабо осветения коридор и опря пистолет в главата на пазача. Щракна силно с предпазителя.
— А защо да не се присъединим към групата вътре? — попита той. — Отваряй!
Полицаят извърна очи към Милър, без да помръдва с глава. Разтвори пръсти и пусна палката.
— По-добре да не го правим, човече — рече.
— Защо пък не? — попита Холдън. — Послушай съвета ми и изпълнявай каквото ти се казва. Инак ще си имаш ядове с този човек.
Милър притисна дулото в челото на лъжеполицая и рече:
— Знаеш ли какво е „безмозъчен“ на жаргона на старата станция? Когато ти пръснат черепа и целият ти мозък изхвърчи навън. Обикновено става, когато оръжието е опряно плътно в главата. Изгорелите газове няма къде да се дянат и излизат през изходния отвор.
— Вижте сега, наредиха ми да не отварям вратите, след като ги затворим — призна лъжеполицаят, говорейки толкова бързо, че думите се сливаха. — Бяха доста настойчиви за това.
— За последен път ти казвам — заплаши го Милър. — Следващия път ще взема картата от мъртвите ти пръсти.
Холдън завъртя мъжа с лице към вратата и извади пистолета от кобура му. Надяваше се, че заплахите на Милър са само заплахи. Но имаше подозрението, че не е така.
— Само отвори вратата и ще те пуснем, обещавам — рече той.
Пазачът кимна, доближи вратата и пъхна картата в четеца, след което набра няколко цифри. Масивната хидравлична врата се плъзна встрани. Помещението зад нея бе по-тъмно дори от коридора. Само няколко аварийни лампи мъждукаха в червеникаво. На слабата им светлина Холдън успя да различи десетки… стотици тела, проснати неподвижно на пода.
— Мъртви ли са? — попита той.
— Не зная нищо… — изломоти пазачът, но Милър го прекъсна.
— Ти ще влезеш пръв — заяви той и тласна лъжеполицая напред.
— Почакай — спря го Холдън. — Не мисля, че идеята да влизаме вътре е добра.
И тогава едновременно се случиха три неща. Пазачът направи четири крачки напред, преди да падне. Милър подуши шумно с нос и се олюля. А терминалите на Холдън и Милър синхронизирано издадоха тревожен звън.
Милър отстъпи назад и изхриптя:
— Вратата…
Холдън натисна копчето и вратата се затвори.
— Газ — продължи Милър и се закашля. — Вътре има газ.
Докато лъжеполицаят кашляше, облегнат на стената, Холдън извади терминала си и спря звъненето. Но алармата, която премигваше на екрана, не беше за замърсен въздух. Три жълти триъгълника, обърнати навътре. Радиация. От бял символът бързо стана оранжев, сетне тревожно червен.