Милър също го гледаше с неразгадаемо изражение.
— Облъчени сме — рече Холдън.
— Никога досега не бях виждал детекторът да се активира — призна Милър с дрезгав глас. — Какво значи, когато цветът е червен?
— Ами означава, че до шест часа ще ни рукне кръв от задниците — отвърна Холдън. — Трябва да се приберем на кораба. Там сигурно има лекарствата, които ще са ни нужни.
— Какво… мамка му… стана? — попита на пресекулки Милър.
Холдън го сграбчи за ръката и го поведе обратно по коридора. Усещаше кожата си гореща и настръхнала. Не знаеше дали е от радиационното изгаряне, или от стрес. Като се имаше предвид дозата, която бе получил, беше добре, че е оставил на съхранение сперма в Монтана и на Европа.
Веднага щом си го помисли, стори му се, че топките започват да го сърбят.
— Ударили са станцията — заключи Холдън. — Или само имитират ядрена атака, за да накарат хората да се скупчат в укритията, които са заразени отвътре. Газът е за да ги укротят.
— Има и по-лесни начини да се изтребват хора — рече Милър, дишайки пресекливо, докато тичаха по коридора.
— Значи е нещо друго — кимна Холдън. — Като например онзи вирус, а? Дето е убил момичето. Той… се храни с радиация.
— Инкубатори — изпъшка Милър.
Най-сетне приближиха рампата, спускаща се към долното ниво, но отдолу идваше малка група, водена от двама лъжеполицаи. Холдън сграбчи Милър и го дръпна настрани, за да се скрият в сянката на една сергия за юфка.
— Заразили са ги, така ли? — попита шепнешком Холдън, докато групата преминаваше. — Дали са им противолъчеви медикаменти със зараза. Може да е от онази кафеникава слуз, дето я имаше около момичето…
Той млъкна, забелязал, че Милър се отделя от него и доближава групата, която тъкмо се бе качила по рампата.
— Полицай — повика Милър един от лъжеченгетата.
И двамата спряха.
— Трябваше да сте… — поде единият.
Милър го застреля в гърлото, точно под долния ръб на предпазното стъкло. После се завъртя с обиграно движение и гръмна втория полицай в бедрото, под слабините. Мъжът рухна с болезнен вик. Милър го доближи и този път стреля в шията.
Хората от групата започнаха да крещят. Милър насочи оръжието към тях и те млъкнаха.
— Слезте на трето ниво и намерете място, където да се скриете — нареди им. — Избягвайте контакти с тези хора, въпреки че са облечени като полицаи. Те не работят във ваш интерес. Вървете.
Хората се поколебаха, сетне побягнаха. Милър извади три патрона от джоба си и замени изстреляните. Холдън понечи да каже нещо, но той вдигна ръка.
— Гледай да стреляш в шията. В повечето случаи предпазното стъкло не я покрива. Ако е скрита, тогава стреляй във вътрешната част на бедрата — там бронята е най-тънка. За да не спира движенията. Поваля жертвата при първия изстрел.
Холдън кимна, сякаш всичко това имаше някакъв смисъл.
— Хубаво де — рече примирително той. — Какво ще кажеш да се приберем на кораба, преди да ни изтече кръвта? И да не стреляме повече, освен ако не можем да го избегнем.
Милър пъхна пълнителя обратно в пистолета и вкара патрон в цевта.
— Готов съм да се обзаложа, че ще има още негодници за застрелване, преди това да приключи — рече той. — Но щом казваш. Да свършим първо по-важното.
28.
Милър
Милър застреля за пръв път човек през третата година от службата си в полицията. Беше на двайсет и две, наскоро женен и вече мислеше за деца. Като новак го пращаха да патрулира на долните нива, където от ефекта на Кориолис все му се гадеше, трябваше да усмирява семейни скандали в не по-големи от килер квартири, и да охранява изпаднали в несвяст пияници, за да не ги оберат. Неща, с които би могъл да привикне. Поне така смяташе тогава.
Повикването бе от един нелегален ресторант, почти в центъра на астероида. При една десета g гравитацията бе по-скоро въображаема и вътрешното му ухо бе объркано и раздразнено от промяната във въртенето. Все още си спомняше добре глъчката от кресливи гласове, миризмата на мухлясало сирене и тънките струйки дим от евтината електрическа скара.
Всичко стана почти светкавично. Заподозреният излезе с пистолет в едната ръка, уловил с другата жена за косата. Партньорът на Милър, ветеран с десетгодишен опит на име Карсън, му извика да се предаде. Заподозреният се завъртя и протегна ръката с оръжието.