Някой друг го стори.
Холдън дочу високи гласове и гневния ропот на тълпата, последван от усилен от мегафон глас, предупреждаващ хората да се отдръпнат. Проехтя изстрел, кратка пауза, сетне нови изстрели. Писъци на хора. Тълпата около Холдън и Милър се люшна в две противоположни посоки, едни тичаха към мястото на сблъсъка, но много повече бягаха от него. Холдън се завъртя сред носещото се множество, Милър се пресегна, сграбчи го отзад за ризата и му извика да стои до него.
На около десетина метра надолу по коридора, в преддверието на малко кафене един от бандитите бе отрязан от другарите си от групичка граждани. С насочен пистолет той отстъпваше и им крещеше да му се махнат от пътя. Те го следваха, по лицата им се четеше сляпото опиянение на разбесняла се тълпа.
Лъжеполицаят стреля веднъж и един от заобикалящите го се люшна и падна в краката му. Холдън не видя дали е момче или момиче, но тялото беше дребно, на юноша или девойка. Бандитът пристъпи напред, изгледа простреляното тяло и отново вдигна оръжие.
Това вече премина чертата.
Холдън осъзна, че тича по коридора към бандита с пистолет в ръка, като крещеше на хората да се отдръпнат от пътя му. Когато наближи на около седем метра, тълпата се разтвори достатъчно, за да открие огън. Половината от куршумите отлетяха встрани, забиваха се в стените и прозорците на кафенето, а един от тях пръсна купчина чинии. Но няколко попаднаха в тялото на бандита и той се олюля назад.
Холдън прескочи металната ограда и спря на около три метра пред лъжеполицая и неговата жертва. Пистолетът изтрещя за последен път, сетне затворът остана изтеглен назад, посочвайки, че пълнителят е празен.
Бандитът не падна. Той се поизправи, погледна към гърдите си, после вдигна глава и насочи пистолет към лицето на Холдън. Върху броненагръдника му се виждаха следите от трите сплескани куршума. „Да издъхнем славно под дъжд от куршуми“ — помисли си Холдън.
— Глупав шиба… — понечи да каже бандитът, но в този миг главата му се превърна в кървав облак. Той рухна на пода.
— Нали ти казвах да стреляш в процепа на шията — произнесе зад него Милър. — Плочата на гърдите е твърде дебела за пистолета.
Внезапно усетил, че му се вие свят, Холдън се преви и пое мъчително въздух. Нещо кисело заседна в гърлото му и трябваше да преглътне два пъти, за да не повърне. Страхуваше се да не избълва кръв, примесена със стомашни сокове.
— Благодаря — изпъшка и завъртя глава към Милър.
Милър само кимна замислено, доближи лъжеполицая и го побутна с крак. Холдън се изправи и надникна зад ъгъла, очаквайки неизбежната вълна от жадни за мъст бандити да се нахвърлят върху тях. Но не видя никого. Двамата с Милър стояха на едно тихо островче на спокойствието насред Армагедон. Около тях насилието бързо набираше обороти. Хора търчаха във всички посоки, бандити крещяха през мегафони и подсилваха заплахите си със спорадични откоси. Но бяха само стотина, а разгневеното гражданство наброяваше хиляди. Милър махна с ръка нататък.
— Ето какво става — заговори той, — когато дадеш на банда главорези оръжие и екипировка, а те си мислят, че знаят какво правят.
Холдън коленичи до поваленото дете. Беше момче, около тринайсетгодишно, с азиатски черти и черна коса. На гърдите му зееше голяма рана и от нея бликаше кръв. Холдън не успя да напипа пулс. Въпреки това вдигна на ръце детето и се огледа за място, където да го отнесе.
— Мъртво е — отбеляза Милър, докато презареждаше пистолета.
— Върви по дяволите. Няма как да сме сигурни. Може би ако успеем да го отнесем на кораба…
Милър поклати тъжно глава, загледан в детето в ръцете му.
— Простреляли са го през гърдите с едрокалибрен куршум — рече той. — Свършено е.
— Да пукна дано — изруга Холдън.
— Напоследък често го повтаряш.
Ярък неонов надпис сияеше над коридора, водещ към нивото с казината и рампата за доковете. „БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ ИГРАХТЕ ПРИ НАС — пишеше там. — НА ЕРОС ВИНАГИ СТЕ С ПЕЧЕЛИВШИТЕ.“ Отдолу две редици мъже с бронежилетки бяха запречили пътя. Бяха се отказали да контролират тълпата в казината, но нямаше да пропуснат никого.