Чудеше се какво ли щяха да си помислят предишните му колеги за поведението му на Ерос. Хейвлок. Мус. Опита се да си ги представи на свое място. Беше убивал хора, при това хладнокръвно. Някои от тях бяха виновни за смъртта на Джули.
Убийство за отмъщение? Така ли да го нарече? Ама че тъжна мисъл. Опита се да си представи, че Джули е седнала на леглото до него. Джули Мао, която никога не бе срещал. Тя вдигна ръка да го поздрави.
„Какво има между нас? — попита я той. — Обичам ли те, или просто искам да те обичам, но толкова силно, че не мога да усетя разликата?“
— Ей, Милър — повика го Холдън и Джули изчезна. — Буден ли си?
— Аха. Не мога да заспя.
— Аз също.
Известно време мълчаха. Експертната система бръмчеше. Лявата ръка на Милър го сърбеше под шината, където стимулираната от лекарства тъкан бързаше да заздравее.
— Добре ли си? — попита Милър.
— Че защо да не съм? — тросна се Холдън.
— Нали уби оня тип — рече Милър. — Там, на станцията. Дето го застреля. Е, и преди това стреля по хора. В хотела. Но този го гръмна в лицето.
— Така е.
— Това мъчи ли те?
— Не особено — отвърна Холдън, но малко припряно.
Рециклаторите мъркаха едва чуто, маншетът върху лакътя на Милър се изду, за да премери кръвното. На монитора трепкаха данни за състоянието на сърдечно-съдовата система и мозъчната активност.
— Знаеш ли — заговори Милър, — когато стреляш в някого, умира и частица от теб. Още по-лошо е, когато го убиеш. Няма значение дали е било оправдано или не.
— Ти обаче май си го преодолял.
— Може би — каза Милър. — Помниш ли какви ти ги приказвах преди? Че като утрепеш някого, може би му правиш услуга. Много съжалявам.
— Смяташ ли, че си грешил?
— Не. Съжалявам, че се случи.
— Добре.
— Божичко. Слушай, човече, няма нищо лошо, че това те измъчва. Така е с всички нас и така трябва да бъде.
Холдън не бързаше да отговори. Когато заприказва, гласът му бе твърд като камък.
— Убивал съм и преди. Но онези бяха само мигащи светлинки на екрана.
— Не е същото, нали?
— Ни най-малко. Това преминава ли?
„Понякога“ — помисли си Милър.
— Не — произнесе на глас. — Не и ако имаш душа.
— Е, благодаря.
— И още нещо.
— Аха?
— Зная, че не е моя работа, но не бих ѝ позволил да ме отхвърли. Не е вярно, че не разбираш от жени и секс. Нито пък си виновен, че си роден с пишка. Това момиче… Наоми… изглежда ѝ харесва, когато полагат усилия, за да я спечелят.
— Така е — съгласи се Холдън. — Може ли да не говорим повече за това?
— Разбира се.
Корабът проскърца и гравитацията се премести вляво от Милър. Промяна на курса. Нищо интересно. Милър затвори очи и се помъчи да заспи. Пред очите му непрестанно изникваха мъртъвци или се мяркаше Джули. Холдън бе казал нещо за войната, което му се стори важно, но не можеше да си спомни какво. Парченцата от пъзела отново меняха формата си. Той въздъхна, намести се, но притисна една от дренажните тръбички и се наложи да се обърне, преди да е задействал алармата.
Маншетът на ръката му отново се изду, но той си представи, че това са пръстите на Джули, която доближава устни до ухото му и му разрошва косата с дъха си. Отвори очи и пред взора му изникна образът на девойката, запречващ мониторите.
„Обичам те — прошепна тя. — Аз ще се грижа за теб.“ Той се усмихна, забелязал как на монитора пулсът му се ускорява.
33.
Холдън
Холдън и Милър прекараха следващите пет дни на легло, докато около тях Слънчевата система гореше. Обясненията за гибелта на Ерос се сменяха от избухнала в резултат на недостиг на жизнено важни припаси криза, през тайна марсианска операция до инцидент със свръхсекретно поясно биооръжие. Анализатори от вътрешните планети твърдяха, че СВП и подобни на тях терористи най-сетне са показали колко са опасни за невинните колонии. Поясът стоварваше вината върху Марс, върху екипите за поддръжка на Ерос и върху СВП, задето не е попречил това да се случи.
Малко по-късно група марсиански фрегати блокираха Палада, бунтът на Ганимед приключи с шестнайсет убити и новото правителство на Церера обяви, че всички кораби с марсианска регистрация, намиращи се в космопорта на станцията, ще бъдат реквизирани. Заплахите и взаимните обвинения продължаваха да ескалират под нарастващия тътен на войната. Ерос беше трагедия и престъпление, но с него бе приключено и от всички краища на човешкото разселване се задаваха нови опасности.