— Трябваше да ми кажеш по-рано — укори го Милър и се отпусна с въздишка в едно кресло. — Стигнахме ли?
— Опитваме се да разгадаем една загадка — осведоми го Холдън.
— Мразя загадките — призна Милър и придърпа креслото си към тях.
— Ами помогни ни тогава да решим тази. Открил си кой е убил един човек. Не можеш да го арестуваш и пращаш информацията на своя партньор. Но вместо да напишеш името на заподозрения, изпращаш всички улики. Защо?
Милър се закашля и се почеса по брадичката. Очите му бяха втренчени в нещо, сякаш четеше от екран, който Холдън не можеше да види.
— Защото не се доверявам на себе си. Искам партньорът ми да достигне до същите изводи, до които и аз, без да му влияя. Давам му точките, за да видя как ще ги свърже.
— Особено ако грешните изводи водят до последствия — кимна Наоми.
— Никой не иска да сгреши, когато става въпрос за убийство — потвърди Милър. — Няма да е професионално.
Пултът пред Холдън изписука.
— По дяволите, знам защо са били толкова предпазливи — рече той, след като погледна екрана. — „Роси“ смята, че това са стандартни двигатели за лек крайцер, построени в корабостроителницата „Буш“.
— Били са земни кораби? — ахна Наоми. — Но те нямаха опознавателни… Кучият му син!
Холдън за първи път я чуваше да ругае, но можеше да я разбере. Ако „Донагър“ е станал жертва на диверсионни кораби от флота на ООН, значи зад всичко това стои Земята. Може би дори зад разрушаването на „Кентърбъри“. От което следваше, че марсианските кораби изтребват поясни без никаква причина. Поясни като Наоми.
Холдън се наведе напред, включи комуникационния дисплей и излезе на обща честота. Милър затаи дъх.
— Копчето, което току-що натисна, да не би да прави това, което си мисля, че прави? — попита той.
— Довърших мисията, започната от Кели — отвърна Холдън.
— Нямам представа кой е тоя Кели — заяви Милър, — но моля те, кажи ми, че мисията му не е била да излъчи съобщение към цялата Слънчева система?
— Хората трябва да знаят какво става — подчерта Холдън.
— Да, така е, но не мислиш ли, че трябваше първо ние да се оправим с тези данни? — тросна се уморено Милър. — Как може да си толкова лековерен?
— Ей — надигна се Холдън, но Милър повиши глас.
— Ти откри онази марсианска батерия, нали? И каза на цялата Слънчева система за нея, с което предизвика най-голямата война в историята на човечеството. Само че, оказа се, че марсианците не са единствените замесени. После глутница мистериозни кораби разрушават „Донагър“, Марс стоварва вината за това върху Пояса, но всеки тук знае, че Поясът не е в състояние да се справи с марсиански боен кораб.
Холдън отвори уста, но Милър сграбчи чашата с кафе, която Еймъс бе оставил до клавиатурата, и я метна по него.
— Остави ме да свърша! А сега се натъкна на информация, която хвърля съмнение върху Земята. И първото, което направи, е да я оповестиш пред цялата вселена, за да може и Земята да се забърка, с което войната ще стане само още по-голяма. Не виждаш ли, че зад всичко това се крие нещо?
— Така е — потвърди Наоми.
— И какво, според теб, ще стане сега? — продължи Милър. — Не проумяваш ли как действат тези хора? Накараха всички да си мислят, че за „Кентърбъри“ е виновен Марс. Не беше. После хвърлиха вината за унищожаването на „Донагър“ върху Пояса. Но това не е истина. Сега, изглежда, са готови да замесят и Земята. Не забелязваш ли схемата? Защото нищо чудно Земята да няма никаква вина. Никога — никога не бива да изпращаш подобни обвинения, докато не разбереш каква е истината. Оглеждаш. Слушаш. Обмисляш, премерваш и когато се убедиш, едва тогава си решил случая.
Детективът се облегна назад, видимо изтощен. Челото му бе плувнало в пот. На палубата се възцари мълчание.
— Свърши ли? — попита Холдън.
Милър кимна, дишайки тежко.
— Май се пренапрегнах.
— Никого не съм обвинявал — защити се Холдън. — И не разрешавам никакъв случай. Просто разпратих информацията. Сега вече не е тайна. Те правят нещо на Ерос. И не искат да им се пречи. Докато Марс и Поясът се бият, всички останали са заети другаде.
— А ти току-що въвлече и Земята — повтори Милър.
— Може би — съгласи се Холдън. — Но убийците наистина са използвали кораби, които, ако не друго, поне са били построени на земна орбитална корабостроителница. Може би някой ще може да провери какво означава това. Затова го направих. Ако всички са наясно, няма да има тайни.
— Аха — въздъхна Милър, но Холдън се направи, че не е чул.
— И накрая все някой ще схване цялостната картина. За да има успех, подобна операция трябва да остане потайна, затова, ако изложим информацията на бял свят, тя ще приключи преждевременно. Това е единственият начин да ги спрем.