Само че не бяха просто трупове.
Пред тях се издигаше реакторът, притихнал и угаснал. И около него — слоеве от човешка плът. Той успя да различи ръце с пръсти, толкова разчекнати, че го заболя само като ги гледаше. Змиевидно извити гръбнаци, ребра, разперени като крачетата на някакво перверзно насекомо. Опита се да намери смисъл в това, което виждаше. И преди бе оглеждал разчленени трупове. Знаеше, че дългите възлести въжета вдясно са всъщност черва. Дори можеше да различи мястото, където тънкото черво преминаваше в дебело. Няколко черепа бяха извърнати към него.
Но сред познатите анатомични форми, застинали в мъртвешка скулптура, имаше и други неща: спираловидни главоноги, широки петна от меки и пухкави черни повлекла, бледи платна, които наподобяваха разпъната и надупчена кожа с множество хриловидни отвори, полуоформени крайници, които можеха да са на насекомо или зародиш, но не бяха нито едно от тях.
Вкочанената мъртва плът обгръщаше реактора като портокалова кора. Екипажът на стелт-кораба. Може би и на „Скопули“.
Всички, с изключение на Джули.
— Брей — въздъхна Еймъс. — Капитане, май това ще ни отнеме малко повече време, отколкото смятахме.
— Няма нищо — изпука гласът на Холдън по интеркома. — Пък и не е задължително да го включваш.
— Не би трябвало да има проблем. Стига нещо да не е пробило кожуха.
— Нали не се притесняваш от… — Холдън млъкна.
— Капитане, честно казано, дори не мисля за това. Дай ми двайсет минути и ще ти съобщя дали ще имаме захранване, или ще трябва да пуснем кабел до „Роси“.
— Имаш ги — каза Холдън. После добави с твърд глас: — Само не пипай това.
— Нямах такова намерение — бе отговорът на Еймъс.
Измъкнаха се навън през люка. Холдън, Наоми и Милър.
— Това ли е… — поде Наоми, но се закашля и трябваше да започне отначало. — Това ли се е случило и на Ерос?
— Вероятно — отвърна Милър.
— Еймъс — повика механика Холдън. — Имаш ли достатъчно запаси в акумулатора, за да пуснеш компютрите?
Последва пауза. Милър си пое дъх и ноздрите му се изпълниха с миризмата на пластмаса и озон.
— Мисля, че да — отговори неуверено Еймъс. — Но ако успеем преди това да запалим реактора…
— Включи компютрите.
— Ти си капитанът — рече Еймъс. — Ще ги имаш веднага.
Те се върнаха мълчаливо през шлюза до командния център. Милър забеляза, че Холдън неволно се приближава повече до Наоми, а после се отдръпва.
„Хем иска да е до нея, хем го е срам“ — помисли си той. Лоша комбинация.
Джули го очакваше при шлюза. Не беше там от началото, разбира се. Милър се отдръпна назад, все още под впечатление от видяното на кораба. Най-обикновен случай, опита се да си внуши той. Погледът му се спря на разбитото шкафче. За миг се върна обратно на Ерос, в стаята, където бе издъхнала Джули. Спомни си, че там също имаше скафандър. А после Джули се подаде от шкафчето и застана пред него.
„Какво си правила тук?“ — помисли си той.
— Няма арест — рече на глас.
— Какво? — не разбра Холдън.
— На кораба няма помещение за задържане — обясни Милър. — Не е бил предназначен да прекарва затворници.
Холдън изсумтя в отговор.
— Интересно какво ли са смятали да направят с екипажа на „Скопули“? — попита Наоми. По гласа ѝ си личеше, че не ѝ се ще да узнае отговора.
— Не мисля, че са имали някакви планове — заговори бавно Милър. — Всичко това ми изглежда някак… сякаш са импровизирали.
— Импровизирали? — повтори Наоми.
— Корабът е прекарвал нещо заразно, без дори да разполага с карантинно отделение. Сетне са натоварили пленници, без да има къде да ги затворят. Всичко се е решавало на момента.
— Или е трябвало да бързат — възрази Холдън. — Случило се е нещо, което ги е пришпорило. Но това, което направиха на Ерос, изисква месеци подготовка. Може би дори години. Така че, май наистина нещо е станало в последната минута?
— Интересно ще е да узнаем какво — промърмори Милър.
В сравнение с останалата част от кораба командният център изглеждаше необичайно умиротворен. Компютрите бяха приключили с проверката и екраните им блещукаха в очакване. Наоми се приближи към един и се задържа с ръка за облегалката на креслото, сякаш самото докосване на екрана можеше да я отхвърли назад.
— Ще опитам да надзърна тук — каза тя. — А вие може да прегледате мостика.
Последва напрегната тишина.
— Ще се справя — настоя Наоми.