— Говори за изтребване на хора — подхвърли Милър.
— Гледал ли си го вече? — учуди се Холдън.
Милър поклати глава. Записът се смени. Мъжът изчезна, заменен от анимация. Графичен образ на Слънчевата система. Орбити, изрисувани с широки разноцветни дъги, показваха плоскостта на еклиптиката. Виртуалната камера полетя от вътрешните планети, където вероятно се намираха господин Дрезден и неговият борд, към газовите гиганти.
— За тези от вас в борда, които не са запознати с проекта, ще кажа, че преди осем години бе извършено първото управляемо приземяване на Феба — продължаваше социопатът.
Камерата се приближи към Сатурн и навлезе сред величествените пръстени.
— В началото Феба, която всъщност представлява малка ледена луна, подходяща за водоизточник, се смяташе за част от самите пръстени. Марсианското правителство изпрати там изследователска експедиция, движено по-скоро от бюрократични подбуди, отколкото от очаквания за голяма икономическа полза. Бяха взети проби от повърхността и след като се установиха силициеви аномалии, „Протоген“ бе поканен за втори спонсор на едно по-продължително проучване.
Междувременно Феба изпълни екрана, въртейки се бавно около оста си като проститутка в евтин бордей. Повърхността ѝ бе покрита с кратери и по същество не се отличаваше с нищо от останалите астероиди и планетоиди, които Милър бе виждал.
— С оглед на извънеклиптичната орбита на Феба — отново заговори социопатът — съществуваше теория, според която астероидът произхожда от Кайперовия пояс и е бил пленен от Сатурн при преминаването му през Слънчевата система. Наличието на сложни силициеви структури под ледения слой, както и на подсилващи елементи във вътрешността на астероида ни накараха да преразгледаме тази теория. Използваме изследователски методи, които са патент на „Протоген“ и все още не са споделени с марсианския научен екип, и установихме без никакво съмнение, че това, което виждате сега, не е естествено сформирано космическо тяло, а оръжие. И по-точно оръжие, конструирано да пренесе товара си през дълбините на междупланетния космос и да го достави безопасно на Земята преди два и половина милиарда години, когато животът на нашата планета е бил в най-ранен стадий. И товарът, господа, е този.
Картината премина в графика и в началото Милър не можа да схване какво вижда. Приличаше на медицинско изображение на вирус, но с широки, циклични вериги, едновременно красиви и невъзможни.
— В началото протомолекулата привлече вниманието ни със способността си да поддържа своя първичен строеж при широка гама от условия чрез вторични и третични изменения. Освен това проявяваше афинитет към въглеродни и силициеви структури. Активността ѝ подсказваше, че сама по себе си тя не е живо същество, а система от зададени възможности, предназначени да се адаптират към и да командват други репликантни системи. Опити с животни наведоха на мисълта, че ефектите ѝ не се разпростират само върху обикновени репликанти, а на практика са постоянно нарастващи.
— Опити с животни — промърмори Милър. — Какво, да не са го подхвърлили на някоя котка?
— Първоначалните изводи от тези експерименти — продължаваше социопатът — са, че съществува огромна биосфера, от която нашата Слънчева система е само малка част, и че протомолекулата е находка от тази среда. Сигурен съм, ще се съгласите, че дори само това е в състояние да преобърне човешките представи за вселената. Но позволете да ви уверя, че е само началото. Ако случайността не бе превърнала Феба в пленник на Сатурн, животът, такъв, какъвто го познаваме, нямаше да съществува. Щеше да има нещо съвсем друго. Най-ранните клетъчни форми на Земята щяха да бъдат променени, препрограмирани според указанията, които се съдържат в протомолекулата.
Социопатът се появи на екрана. За пръв път около очите му се изписаха шеговити бръчици, сякаш пародия на истинския смях. Милър почувства как в душата му се надига омраза и осъзна, че всъщност е нещо друго. Страх.
— „Протоген“ е в уникалната позиция да се възползва от този първи технологичен образец от несъмнено извънземен произход, изкуствено създаден механизъм за въздействие върху живи организми и ключ към всеобхватната картина на природата, на — ако ми позволите да го нарека така — галактическата биосфера. Управлявано от човека, това изобретение има неограничени възможности. Смело мога да заявя, че перспективите, които се отварят пред нас и пред самия живот, са огромни и вещаещи промени, на каквито досега не сме били свидетели. Както се досещате, контролът върху подобна технология ще има решаващо значение за политическата и икономическата власт.