— Имаме кодиран сигнал и траектория — изтъкна той. — И двете ли са насочени към едно и също място?
— В известен смисъл — отвърна тя. — Не точно към едно място, но към точки от Пояса. Ако се съди по промяната в посоката и времето, в което са били изпращани, към една определена точка от Пояса, която се мести и също не е на стабилна орбита.
— Някой кораб, може би?
Наоми кимна.
— Вероятно — рече тя. — Прегледах координатите в регистъра, но не открих нещо, което да ми прикове вниманието. Там няма станция, нито незаселени астероиди. Така че кораб е най-вероятното обяснение. Но…
Холдън чакаше Наоми да свърши, но Милър се наведе нетърпеливо напред.
— Но какво? — попита той.
— Но откъде биха могли да знаят къде ще бъде? — подчерта тя. — В дневника няма данни за приети съобщения. Ако корабът се движи хаотично из Пояса, как ще знаят къде да пратят съобщението?
Холдън я стисна за рамото, твърде слабо, та вероятно тя не усети нищо, после се оттласна и се издигна към тавана.
— Освен ако не е хаотично — рече той. — Може би разполагат с карта, на която този обект се появява на предварително определени места, за да приеме сигнала. Възможно е да е някой от техните стелт-кораби.
Наоми завъртя креслото и го погледна.
— Или пък станция — допълни тя.
— Това е лабораторията — намеси се Милър. — За да провеждат експеримент на Ерос, трябва наблизо да имат достатъчно специалисти.
— Наоми — каза Холдън. — „Мострата е отделена“. Има някакъв сейф в капитанската каюта, заключен е. Мислиш ли, че би могла да го отвориш?
Наоми повдигна едно рамо.
— Не зная — отвърна тя. — Може би. Или пък Еймъс ще го взриви с експлозивите, които намерихме в сандъците.
Холдън се разсмя.
— Тъй като вероятно е пълен с епруветки с гадни малки извънземни вируси, идеята с взрива се отхвърля.
Наоми затвори комуникационния дневник и превключи на системното меню на кораба.
— Мога да проверя дали компютърът има достъп до сейфа — заяви тя. — И да се опитам да го отворя чрез него. Но сигурно ще ми отнеме време.
— Направи каквото можеш — насърчи я Холдън. — Ще те оставим на спокойствие.
Той се оттласна от тавана, насочи се към вратата и се измъкна навън. Малко след това го последва и Милър. Детективът опря магнитните подметки на обувките си в пода и зачака.
Холдън се рееше над палубата.
— Какво мислиш? — попита той. — Дали „Протоген“ стои зад всичко? Или има и други, но не ги виждаме?
Милър помълча няколко секунди.
— Струва ми се, че са само те — каза накрая, но в гласа му се долавяше колебание.
Появи се Еймъс с голяма метална кутия.
— Ей, капитане, в ремонтния цех намерих цяла кутия с горивни пръчки за реактора. Реших, че може да ни послужат.
— Добра работа — похвали го Холдън. — Носи ги нататък. Нужен ми е и план за разрушаването на този кораб.
— Какво, какво? — не повярва Еймъс. — Капитане, това нещо струва джилиони! Стелтов торпедоносец! СВП ще продаде и родните си майки за него. Шест от онези апарати все още имат рибка вътре. Бомби корабоубийци. Можеш да видиш сметката на малка луна с тях. Забрави за майките, СВП ще продаде и дъщерите си за подобни джаджи. Защо, за Бога, да го взривяваме?
Холдън го зяпаше объркано.
— Забрави ли какво има в машинното? — попита той.
— По дяволите, капитане! — изпръхтя презрително Еймъс. — Онова нещо е съвсем замръзнало. Ако го подгрея няколко часа с факела, ще мога да го разрежа и да го изхвърля през шлюза. За какво ни е?
Холдън за миг си представи как Еймъс размахва брадва над стопените, обезобразени тела на хората от екипажа на кораба и жизнерадостно ги изхвърля през шлюза, и от това му призля. Способността на едрия механик да пренебрегва това, което не би искал да вижда, вероятно му бе от полза, когато се завираше из тесните омазани ниши на машинното. Ала предложението да насече останките на екипажа и да ги изхвърли бе на път да пробуди гнева на Холдън.
— Ако забравим онази гадост — рече той, — както и съвсем реалната опасност от заразяване, съществува възможността някой да търси този скъп стелт-кораб, а досега Алекс не успя да засече каквато и да било активност в околния космос.
Той млъкна, кимна на механика и го загледа. Знаеше какво си мисли Еймъс: „Намерихме стелт-кораб. И други го търсят. Но ние не ги виждаме. По дяволите.“
Лицето на Еймъс пребледня.
— Прав си — смотолеви. — Ще настроя реактора да се взриви. — Той погледна дисплея на ръкава си. — Ей, и без това се задържахме прекалено дълго тук. Най-добре да изчезваме.