— Прав си — съгласи се Милър.
Наоми беше добра. Много добра. Холдън го бе открил още през първите седмици, след като постъпи на кораба, и сега това бе аксиома, както космосът е студен или гравитацията тегли надолу. Когато нещо се повредеше на ледения влекач, казваше на Наоми да го поправи и повече не мислеше за това. Понякога тя заявяваше, че не може да се справи, но неизменно се оказваше, че това е само начин да преговаря. В резултат се правеше заявка за резервни части или се наемаше помощник от следващия порт, и с това се приключваше. Нямаше проблем, свързан с електроника или с поправка на корабни детайли, който тя да не можеше да реши.
— Не мога да отворя сейфа — заяви Наоми.
Поклащаше се над вратичката на вградения сейф в капитанската каюта. Холдън стоеше на пода, прикрепян от магнитните подметки. Милър ги гледаше откъм коридора.
— Какво ти трябва? — попита Холдън.
— Ако не ми позволиш да го взривя или разрежа, няма да се справя.
Холдън поклати глава, но Наоми или не го видя, или се направи, че не го вижда.
— Сейфът е конструиран да се отвори, когато металната пластина отпред засече определена комбинация от магнитни полета — обясни тя. — Някой има ключ за него, но този ключ не е на кораба.
— Значи е на станцията — обади се Милър. — Капитанът не би им пратил сведенията за кораба, ако нямат достъп до сейфа.
Холдън гледаше замислено сейфа, потропвайки с пръсти.
— Какви са шансовете да е миниран, ако се опитаме да го срежем? — попита той.
— Доста големи, капитане — намеси се Еймъс. Подслушваше разговора им от торпедното, докато се опитваше да хакне малкия термоядрен реактор, захранващ шестте останали торпеда, и да го програмира за саморазрушение. Работата върху главния реактор беше опасна заради свалената обшивка.
— Наоми, ужасно ми трябват образците и записките от този сейф — заяви Холдън.
— Не знаеш какво има вътре — поде Милър, сетне се засмя. — Не, разбира се, че са тези неща. Но какво ще ни помогне, ако го взривим или ако някое парченце пробие дупка в скафандрите ни.
— Ще го вземем с нас — реши Холдън, извади от джоба си тебешир и начерта линия зад сейфа. — Наоми, пробий дупка в преградата и виж дали има нещо отзад, което би ни попречило да отнесем проклетото нещо на борда.
— Ще трябва да изрежем половината стена.
— Ами добре.
Наоми се намръщи, после сви рамене, усмихна се и махна с ръка.
— Съгласна. Смяташ да го отнесеш на хората на Фред, предполагам?
Милър се разсмя отново, сух, дрезгав смях, от който Холдън се почувства неспокоен. Докато чакаха Наоми и Еймъс да си свършат работата, детективът гледаше отново и отново записа с боя на Джули Мао с нейните похитители. Холдън имаше усещането, че Милър се опитва да запамети всяка подробност от сцената. Гориво за нещо, което планираше да свърши по-късно.
— Марс би ви опростил всички грехове в замяна на това — подхвърли Милър. — Чувал съм да разказват, че там е доста приятно, стига да си богат.
— Майната му на богатството — обади се Еймъс, който продължаваше да пъшка долу. — Ще ни вдигнат паметници.
— С Фред имаме уговорка, че ще плати повече от всеки друг, който ни предложи каквото и да било — посочи Холдън. — Разбира се, това не е истински договор, но…
Наоми се усмихна и му намигна.
— И какво ще изберем, сър? — попита тя с подигравателен тон. — Да станем герои на СВП? Или марсиански милиардери? Да основем собствена биотехнологична фирма? Какво всъщност търсим тук?
Холдън се оттласна от сейфа и се отдръпна назад.
— Още не знам — рече той. — Но със сигурност може да претвори в реалност всяка от тези възможности.
Еймъс натисна отново бутона. В мрака не изникнаха нови звезди. Радиационните и инфрачервените сензори мълчаха.
— Не трябваше ли да последва експлозия? — попита Холдън.
— Да, мамка му — озъби се Еймъс и натисна за трети път бутона върху малката черна кутия. — Това не е някаква експериментална лаборатория в края на краищата. Онези ракети са съвсем просто устроени. Най-обикновен реактор с липсваща от едната страна обшивка. Не може точно да се предскаже…
— Значи не е било ракетна техника — разсмя се Холдън.
— Какво? — Еймъс го погледна ядосано.
— Ами това е един стар израз — обясни Холдън. — Когато казват за нещо, че „не е ракетна техника“, значи, че не е никак сложно. А ти си ракетен инженер, Еймъс. Наистина. Изкарваш си прехраната с термоядрени реактори и звездни двигатели. Преди стотина години хората щяха да се редят на опашка, за да си дават децата да се учат при теб.