Еймъс вдигна пухкавата си ръка.
— Не е ли по-добре да носим оръжие, старши? В случай че някакви пирати се навъртат наоколо.
Холдън се засмя.
— Ако са тук, значи корабът им е тръгнал без тях. Но ако ще се чувстваш по-спокоен, вземи си оръжие.
Истината бе, че той също щеше да е по-спокоен, ако едрият грубоват механик е въоръжен, но предпочиташе да не го признава. Нека си мислят, че командирът им е достатъчно уверен.
Холдън използва офицерския си ключ, за да отвори шкафчето с оръжие и Еймъс взе едрокалибрен автомат, който стреляше с ракетни куршуми, безоткатен и предназначен за употреба в безтегловност. Старите огнестрелни пушки бяха по-надеждни, но в нулева гравитация те действаха и като реактивни устройства. Най-обикновен револвер можеше да създаде достатъчно ускорение, за да изведе астероид с размерите на CA-2216862 от орбитата му.
Екипажът се спусна в товарния отсек, където ги очакваше паякообразният мях на Наоми. Всеки от четирите крака разполагаше с манипулаторни челюсти в единия край и богат набор от режещи и монтажни инструменти в другия. Задният чифт крака можеше да се прихваща за корпуса или за някоя друга пристройка, докато предните два крака извършват ремонт или демонтират нужните части.
— Слагай каските — нареди Холдън и хората си поставиха шлемовете. Всеки провери своя скафандър и този на съседа си. Когато вратите на товарния отсек се разтворят, щеше да е твърде късно да проверяват дали са се облекли правилно.
Докато Наоми се катереше към яйцевидния корпус на меха, Еймъс, Холдън и Шед прикачиха въжетата си към металната клетка под пилотската кабина. Наоми направи последна проверка на всички системи и задейства помпите на хангара. Вратите се плъзнаха встрани. Звуците в скафандъра на Холдън се сведоха до тънко свистене на въздух и пращенето на радиото. Въздухът имаше лек мирис на лекарства.
Наоми излезе първа и насочи меха към астероидната повърхност със слаби тласъци на сгъстен азот, а останалите я последваха, завързани с триметрови въжета. Докато се носеха, Холдън погледна назад към „Рицар“ — тъмна, почти черна маса с ярък пламтящ конус в единия край. Подобно на всичко останало, което хората строяха за използване в космоса, конструкцията на совалката целеше ефикасност, а не елегантност. Това винаги натъжаваше Холдън. Дори тук, в космоса, би трябвало да има място за естетика.
„Рицар“ се отдалечаваше от тях, ставаше все по-малък и по-малък, макар че всъщност не помръдваше. Илюзията изчезна, когато се обърна и погледна към астероида и почувства с каква скорост се носят към него. Той отвори канал към Наоми, но тя си тананикаше тихичко, което означаваше поне, че не е разтревожена. Холдън не каза нищо, но остави канала отворен.
Отблизо „Скопули“ не изглеждаше толкова зле. Освен зейналата в корпуса яма не се забелязваха други повреди. Със сигурност не се бе сблъскал с астероида, просто бе оставен близо до него, за да го задържа микрогравитацията. Докато се приближаваха, Холдън направи снимка с вградената в шлема камера и я изпрати на „Кентърбъри“.
Наоми спря на около три метра от отвора. Еймъс подсвирна по общия канал.
— Това не е от торпедо, старши. Поставили са пробивни експлозиви. Виждаш ли как е огънат металът по края? Там са били прикрепени зарядите.
Освен че беше отличен механик, Еймъс поставяше експлозиви, за да разшири пукнатините в ледовете, които обикаляха около Сатурн, за да ги превърне в по-удобни за транспортиране блокове. Още една причина да го вземат на „Рицар“.
— Излиза, че нашият приятел от „Скопули“ е позволил на някого да се прикачи за корпуса и да постави заряди, а след това да пробие корпуса и да изпусне въздуха навън — каза Холдън. — Някой намира ли какъвто и да било смисъл в това?
— Не — обади се Наоми. — Никакъв. Все още ли държиш да влезеш вътре?
„Но ако там се натъкнеш на нещо, което не ти харесва, не се прави на герой. Събирай си играчките и се прибирай у дома.“
Само че какво да очакват? Разбира се, „Скопули“ нямаше да запали двигателите и да избяга. Нито нещо щеше да се обърка. Каквото и да е то.
— Еймъс — нареди Холдън. — Дръж оръжието готово, за всеки случай. Наоми, можеш ли да разшириш отвора? И бъди внимателна. Ако нещо не ти се стори както трябва, включвай на задна.
Наоми приближи меха, чиито азотни пламъци бяха като бяло дихание насред студената нощ. Плазмената резачка блесна с ярка светлина, отначало бяла, сетне синкава. Машината разтвори безшумно ръце — движение като на насекомо, и Наоми започна да реже. Холдън и Еймъс се спуснаха на повърхността на кораба и се прикачиха към него с магнитните си обувки. Холдън усещаше вибрациите през подметките, докато Наоми разширяваше пробойната. Малко по-късно резачката угасна и Наоми напръска нащърбените краища на отвора с пожарогасителя на меха, за да ги охлади. Холдън вдигна палец към Еймъс и се спусна много бавно в „Скопули“.