— Аз също си спомням онзи период с дефицита на сирене — заговори Наоми, когато Милър млъкна. — Из целия Пояс. Значи ти си виновен за това?
— Нямаше да възникне проблем, ако се занимаваха само с контрабанда — обясни Милър. — Но когато започнаха да се стрелят с другите контрабандисти на сирене, полицията ги надуши. Лоша работа.
— И всичко това заради едно нищо и никакво сирене? — изуми се Еймъс. — Сериозно ли говориш? Мислех, че тези неща стават заради дрога или хазарт. Но сирене?
— Хазартът на повечето места е съвсем легален — каза Милър. — А дори неизкласил гимназия тийнейджър може да ти забърка каквато искаш дрога в банята си. Няма никакъв начин да се контролират доставките.
— Истинското сирене пристига от Земята или от Марс — добави Наоми. — И след като го обложат с данъци и такси, струва повече от горивна пръчка за реактор.
— Накрая задържахме като доказателство сто и трийсет килограма вермънтски чедър — подхвърли Милър. — Уличната му цена вероятно щеше да стигне колкото да си купиш цял кораб. И до вечерта всичко изчезна. Написахме протокол за брак. Никой не каза нито дума и всеки отнесе вкъщи по една пита.
Детективът се облегна назад със замислен вид.
— Божичко, хубаво сирене беше — въздъхна той с усмивка.
— Да, тези фалшификати имат вкус на фъшкия — съгласи се Еймъс и побърза да добави: — Без да се обиждаш, шефе, ти доста помогна да му видят сметката окончателно. Но все пак е странно да се бият за сирене.
— Затова унищожиха Ерос — рече Наоми.
Милър кимна, но не каза нищо.
— Откъде ти хрумна? — попита Еймъс.
— От колко време летиш? — отвърна с въпрос Наоми.
— Знам ли. — Еймъс присви очи, смятайки наум. — Двайсет и пет години, да речем?
— Летял си с доста поясни, нали?
— Аха. Няма по-добри колеги в тази работа. Освен мен, разбира се.
— Щом летиш с нас от двайсет и пет години, трябва да познаваш местния жаргон. Обзалагам се, че можеш да си поръчаш бира и проститутка на всяка станция на Пояса. Ако беше малко по-мършав и по-мургав, дори щеше да минеш за един от нас.
Еймъс се усмихна, наслаждавайки се на комплимента.
— Но все още не ни разбираш — продължи Наоми. — Никак. Никой, израсъл на свят, където въздухът е даденост, не може да ни разбере. Затова са готови да убият милион и половина от нас, за да видят как действа този техен вирус.
— Ей, чакай малко! — понадигна се Еймъс. — Сериозно ли говориш? Смяташ, че вътрешните и външните се имат за толкова различни?
— Разбира се, че е така — обади се Милър. — Ние сме твърде високи и мършави, главите ни са прекалено големи и ставите ни са изпъкнали.
Холдън забеляза, че Наоми го разглежда с любопитство през масата. „Харесвам главата ти“ — помисли си той, но очевидно лъчевата болест все още не го бе надарила с телепатия, защото изражението ѝ не се промени.
— Дори имаме собствен език — обясняваше Милър. — Присъствал ли си някога, когато землянин попита за посоката?
— Пускаш епицентрално, шлаухваш се на тубариата и си право на дукса — заговори Наоми с тежък поясен акцент.
— Слизаш към оста, качваш се на метрото и то ще те откара на доковете — преведе Еймъс. — Какво толкова трудно има в това?
— На Церера имах партньор, който не би могъл да се справи и след две години работа — рече Милър. — А Хейвлок не беше глупак. Просто не беше… тамошен.
Холдън ги слушаше, докато похапваше лазаня с хлебче.
— Добре, разбрахме — вдигна ръка той. — Вие сте странни. Но да убиеш милион и половина само заради дребни различия в скелета и жаргона…
— Хвърляли са хора в пещта за далеч по-дребни неща, още откакто са открили пещите — изтъкна Милър. — Ако ще се почувстваш по-добре, повечето от нас смятат, че си нисък и микроцефален.
Алекс поклати глава.
— Не виждам никакъв смисъл да заразиш хорицата с онзи бацил дори и да мразиш лично всеки човек на Ерос. Кой знае какво може да причини това нещо?
Наоми отиде при мивката и си изми ръцете. Шумът от течащата вода привлече вниманието на всички.
— Мислих за това — рече тя, докато се бършеше с кърпа. — За смисъла.
Милър понечи да заговори, но Холдън го спря с рязък жест и зачака Наоми да продължи.
— Реших да го разгледам като компютърен проблем — огледа ги тя. — Ако вирусът, наномашината или протомолекулата, или каквото е там, е изкуствено създаден, то какво е неговото предназначение?