Фред кимна.
— Добре — рече. — Съгласен.
38.
Милър
Наблюдателната площадка бе обърната към „Науву“, докато бегемотът постепенно се доближаваше до предварително замислената конструкция. Милър седеше в края на тапицирана скамейка, сплел пръсти и зареял поглед към необятните простори на строителната площадка. След времето, прекарано на кораба на Холдън, а и преди това — на Ерос с неговата старомодна затворена архитектура, една толкова мащабна гледка му се струваше неестествена. Дори самата площадка беше по-голяма от „Росинант“, украсена с меки папрати и изваян от гипс бръшлян. Въздушните рециклатори бяха зловещо тихи и макар центробежната гравитация да бе почти същата като на Церера инерционната сила на Кориолис му се струваше различна.
Беше живял на Пояса през целия си живот и никога досега не бе виждал място, на което така недвусмислено да си дават среща богатството и вкусът. Наистина беше приятно, стига да не се съсредоточаваш прекомерно върху това.
Не беше единственият, примамен от откритите пространства на Тихо. Няколко десетки станционни работници седяха по пейките наоколо или се разхождаха на групички. Преди час от тук минаха Еймъс и Алекс, погълнати от разговор, и той не се изненада, когато след като повървя малко обратно към доковете, зърна Наоми, седнала сама, с купичка изстиваща храна до нея. Беше втренчила поглед в ръчния си терминал.
— Здрасти — поздрави той.
Наоми вдигна глава, позна го и се усмихна унесено.
— Здрасти.
Милър кимна към терминала и повдигна въпросително вежди.
— Комуникационна информация от онзи кораб — отвърна тя. Милър забеляза, че винаги го нарича „онзи кораб“. По същия начин, по който хората наричаха местопрестъплението „онова място“. — Всичко е в кодиран сигнал и мислех, че няма да е трудно да засечем местонахождението му. Но…
— Но не се получава?
Наоми вдигна вежди и въздъхна.
— Въведох няколко възможни орбити. Ала нито една не съвпада. Може би използват ретранслиращи сонди. Преместват ги на определени места, откъдето да приемат и предават информацията. Кой знае?
— Някакви сведения от Ерос?
— Сигурно има — отвърна Наоми. — Но мислех, че тази задача няма да ме затрудни.
— Вашите приятели от СВП не могат ли да помогнат? — попита Милър. — Сигурно компютрите им са по-мощни. А вероятно разполагат и с по-добра карта за движението из Пояса.
— Вероятно — повтори тя.
Не можа да определи дали не вярва на този Фред, при който Холдън ги бе довел, или иска да е сигурна, че разследването ще е само нейно. Помисли си да ѝ предложи да се откаже, да го прехвърли на други, но не знаеше дали има моралното право да го стори.
— Какво има? — попита Наоми с неуверена усмивка.
Милър премигна озадачено.
— Подсмихваше се — каза тя. — Май преди не съм те виждала да се смееш. Искам да кажа — когато няма нищо смешно.
— Просто се сетих какво ми каза един мой партньор — че трябва да зарежеш някой случай, ако не ти върви.
— И какво по-точно каза?
— Че е като да се изсереш наполовина — отвърна Милър.
— Бил е доста цапнат в устата, а?
— Беше си съвсем наред за землянин — рече Милър и в ума му нещо прещрака. Той добави: — Чакай малко. Май ми хрумна нещо.
Хейвлок отвръщаше на повикванията му чрез кодиран сайт от един свръхголям сървърен куп на Ганимед. Заради огромното разстояние бе невъзможно да поддържат разговор в реално време. Затова си разменяха съобщения, но и така се получаваше. Чакането изнервяше Милър. Беше настроил терминала си да се опреснява на всеки три секунди.
— Ще искате ли нещо друго? — попита жената. — Още един бърбън?
— Би било чудесно — прие Милър и провери дали Хейвлок му е отговорил. Не беше.
Подобно на наблюдателната площадка барът също гледаше към „Науву“ макар и от по-различен ъгъл. Огромният кораб все още изглеждаше отрязан отпред и само сноповете на фенерите довършваха идеята за крайната конструкция. Съвсем скоро на борда му щеше да се натовари група религиозни фанатици и той щеше да ги понесе с мъничкия си свят към мрака между звездите. Няколко поколения щяха да се родят и да умрат на борда и ако извадеха късмет да открият подходяща планета в края на пътуването, хората, слезли от кораба, никога нямаше да са познавали Земята, Марс или Пояса. Те вече щяха да са чуждоземци. Но какво ли щеше да стане, ако и те са заразени с протомолекулата?