Дали щяха да умрат като Джули?
Там, сред звездите, имаше живот. Вече имаха доказателство за това. Доказателство, появило се под формата на оръжие. Но какво им казваше то? Освен може би, че мормоните заслужават да бъдат предупредени на какво обричат своите праправнуци.
Той се засмя, когато осъзна, че вероятно Холдън би казал същото.
Бърбънът пристигна в мига, когато изписука терминалът. Видеофайлът бе кодиран и трябваше да мине още близо минута, преди да се разтовари. Което само по себе си беше добър знак.
Файлът се отвори и от екрана го погледна засмяното лице на Хейвлок. Изглеждаше по-добре, отколкото когато беше на Церера, и това си личеше по закръгленото му лице. Кожата му беше по-тъмна, но Милър не знаеше дали това е от използване на козметика или доскорошният му приятел се е пекъл на фалшива слънчева светлина. Едва ли имаше значение. Сега землянинът приличаше на някой богаташ.
— Здрасти, приятел — заговори Хейвлок. — Радвам се да те чуя. След случилото се с Шадид и СВП мислех, че сме на противоположни страни. Хубаво, че си се измъкнал оттам, преди да се забърка кашата.
— Да, все, още работя за „Протоген“ и трябва да ти кажа, че тия момчета малко ме плашат. Знаеш, че и преди съм работил на договор към полицейски фирми и съм свикнал с хора със силово мислене. Но тези типове не са полицаи. По-скоро са войници. Нали се досещаш какво имам предвид?
— Официално не разбирам нищичко от живота на поясната станция, но нали знаеш как е? Аз съм от Земята. Доста от новите ми колеги ми разправят разни неща за Церера. Че съм работил с вакуумни глави. Ей от тоя род. Но поне засега съм от добрата страна на лошите. Така мога да нарека новата си работа.
Имаше някакво извинение в израза на лицето му. Милър го разбираше. Да работиш в някои компании бе почти като да си в затвора. Трябва да се адаптираш към житейските възгледи на хората около теб. Наемат се и поясни, но те никога не стават част от колектива. Като на Церера, само че от другата страна. В най-добрия случай Хейвлок би могъл да се сприятели с някои наемници от вътрешните планети, прекарващи бурни нощи из баровете на Пояса.
Но да се сприятели не означаваше да бъде един от тях.
— И така. Този път неофициално — да, в Пояса има тайна шпионска станция. Не съм чувал да я наричат Тот, но е напълно възможно. Някаква лаборатория, в която се правят дълбоко засекретени изследвания. Предимно научен екип, станцията не е особено голяма. Няма многочислена охрана, отбраната е автоматизирана.
— Не е необходимо да ти казвам, че ако се разбере, че координатите са изтекли от мен, дните ми са преброени. Така че изтрий файла, след като приключиш, и нека да не се срещаме за доста дълго време напред.
Инфофайлът бе съвсем малък. Три реда със споменатите координати. Милър го въведе в терминала си и изтри файла от сървъра на Ганимед. Чашата с бърбън бе съвсем близо до ръката му и той отпи. В гърдите му се разля топлина — от алкохола или може би от радостта от победата.
Той включи вградената камера.
— Благодаря. Длъжник съм ти. Ето и част от моята отплата. За станалото на Ерос: „Протоген“ е замесен в това, и то доста сериозно. Ако има начин да прекратиш договора с тях, направи го. А ако се опитат да те пратят да дежуриш на тайната станция, не отивай.
Милър се намръщи. Тъжната истина беше, че Хейвлок вероятно бе последният му истински партньор. Единственият, който го бе смятал за свой равен. От онзи тип детективи, какъвто бе мечтал да стане и Милър.
— Пази се, партньоре — допълни той, затвори файла и го кодира, след което го прати. Имаше неприятното усещане, че това е последният му разговор с Хейвлок.
Сетне прати повикване до Холдън. На екрана се появи откритото, приятно и леко наивно лице на капитана.
— Милър — рече Холдън. — Всичко наред ли е?
— Да. Напълно. Трябва да разговарям с теб и този Фред. Можеш ли да го уредиш?
Холдън се намръщи, но кимна за потвърждение.
— Разбира се. Какво е станало?
— Зная къде е станция Тот — отвърна Милър.
— Какво знаеш?
Милър не отговори.
— И откъде, по дяволите, го научи?
Милър се ухили.
— Ако ти издам тази информация и тя изтече, един добър човек ще бъде убит — рече той. — Така че, нали разбираш какво се получава?
Докато Милър чакаше заедно с Холдън и Наоми да се появи Фред, хрумна му, че познава доста хора от вътрешните планети, които воюват срещу вътрешните планети. Или поне не воюват за тях. Фред, който навярно бе доста високопоставен член на СВП. Хейвлок. Три четвърти от екипажа на „Росинант“. Джулиет Мао.