Зарядите бяха поставени почти в средата на кораба и бяха пробили широк отвор към камбуза. Когато Холдън се приземи с металните си обувки на пода, под подметките му изхрущя замръзнала храна. Не се виждаха вкочанени тела.
— Влизай, Еймъс. Няма следи от екипажа — обади се той по интеркома.
Холдън се дръпна встрани, за да стори място на механика, който се появи след миг с мощен прожектор в ръка. Белият лъч затрептя по стените на разрушения камбуз.
— Първо накъде, старши? — попита Еймъс.
Холдън се замисли.
— Към машинното. Искам да се уверя, че реакторът е изключен.
Те се спуснаха по стълбата към кърмата на кораба. Всички хидравлични врати между отсеците бяха отворени, това беше лош знак. Според разпоредбите би трябвало да са затворени, особено ако започне изтичане на въздух. Фактът, че зеят, означаваше, че на кораба няма запаси от въздух. Че няма оцелели. Нищо изненадващо, но все пак беше неприятно. Прекосиха доста бързо малкия кораб и спряха пред машинното. Скъпи части от двигателя и инструменти си стояха непокътнати по местата.
— Май не е обир — подметна Еймъс.
Холдън не отговори. „Тогава какво може да е?“ Но въпросът остана да виси във въздуха.
Машинното бе подредено като войнишка спалня, студено и мъртво. Холдън почака Еймъс да огледа и после двамата приближиха реактора.
— Спазена е цялата процедура по изключването — обяви Еймъс. — Реакторът не е пострадал от взрив, бил е изключен след това. Не виждам някакви повреди. Какъв е бил смисълът? Ако всички са загинали при атаката, кой го е изключил? И ако са били пирати, защо не са взели кораба? Той все още може да лети.
— А преди да изключат мощността, са отворили всички вътрешни хидравлични врати. Изпуснали са въздуха навън. Предполагам, искали са да се уверят, че никой не се спотайва на борда. — Холдън се огледа. — Добре, да се върнем в командния център и да видим ще успеем ли да измъкнем нещо полезно от компютъра. Може пък да ни разкаже какво е станало.
Те се върнаха при носа и влязоха в командния център. Той също бе пуст и непокътнат. Липсата на трупове започваше да безпокои Холдън повече, отколкото ако се бяха натъкнали на тях. Той приближи главния компютърен пулт и натисна няколко копчета с надеждата, че все още може да функционира от резервни източници. Но нямаше реакция.
— Еймъс, изрежи ядрото. Ще го вземем с нас. Аз ще надзърна в комуникационната да потърся предавателя.
Еймъс се приближи до компютъра и започна да вади инструменти и да ги прикрепва наблизо. Докато работеше, Холдън го чу да си мърмори несвързано ругатни. Не беше толкова приятно, колкото тананикането на Наоми, и Холдън изключи връзката.
Комуникационният пулт бе също толкова мъртъв, колкото и главния компютър. Но пък откри корабния предавател.
Никой не го бе включвал. Нещо друго ги бе повикало тук. Холдън се отдръпна назад озадачен.
Огледа помещението, търсейки нещо, което да не изглежда на мястото си. И там, върху капака зад комуникационния пулт, го забеляза. Малка черна кутия, която не беше свързана с нищо.
Сърцето му направи дълга пауза между две тупкания. Той повика Еймъс.
— Това не ти ли прилича на бомба?
Еймъс не отговори. Холдън се сети, че е изключил връзката, и я включи отново.
— Еймъс, това да ти прилича на бомба? — той посочи кутията.
Еймъс заряза компютъра и се доближи, сетне протегна нехайно ръка и за ужас на Холдън сграбчи кутията и я вдигна.
— Не. Предавател е. Виждаш ли? — Завъртя го пред лицевото стъкло на Холдън. — Отдолу е прикрепена батерия. Какво прави тук?
— Това е радиофарът, който следвахме. Господи! Никой не е включвал предавателя на кораба. Някой е направил друг от подръчни материали и му е поставил батерия. — Холдън се опитваше да овладее надигащата се паника.
— Защо му е на когото и да е да го прави, старши? Не виждам никакъв смисъл.
— Освен ако в този предавател има нещо различно от другия — допусна Холдън.
— Като например?
— Ами например, ако е настроен да излъчи втори сигнал, когато някой го намери — завърши мисълта си Холдън и премина на общия канал. — Е, добре, момчета и момичета, намерихме нещо странно, така че всички изчезваме оттук. Искам да се приберем незабавно на „Рицар“ и внимавайте, когато…